Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°28°

Понеделник, никой не обича този ден. Отново трябваше да ставам рано, да стоя в някаква стя слушайки как ми говорят неща които няма и след години ще забравя. Та станах и започнах да се оправям. Събудих и Soobin след което влезнах в банята. Взех си бърз душ, извърших и останалите си процедури, след което отново отидох в стаята си за да се преоблека. Сетих се, че веднага след училище трябваше да се срещна с човека. Та да облякох се така

Взех пистолета си и го мушнах в чантата, след което писах на Мina дали са будни. Тя каза, че даже вече са излезнали и са почти пред училище. Аз изчаках Soobin и тръгнахме. Днес щеше да бъде доста изморителен ден.

ГТ. Юнги

Нещо не беше наред. Вчера Лея и Soobin се държаха странно. Плюс това някакъв човек се навърташе околу къщата цяла вечер.Явно трябваше да слезна до долните стаи. Не съм го правил от както Лея се роди. Радвах се, че това време в което бяхме мафиоти отмина. Не се гордеех с миналото си.

Та слезнах в подземните стаи, но нещо ми се струваше променено. Все едно някой е идвал тук. Започнах да оглеждам стаите докато не стигнах тези на Чан и Лея. Когато видях, че вътре има багаж, храна, технологии ми причерня. Знаех си, че трябва да премахнем тези стаи.

Повиках и останалите долу, но попаднахме на нещо ужасяващо. А именно купища бележки започнахме да ги четем. Те бяха отправени главно към Лия. Не може да бъде нима те вече знаят с какво сме се занимавали преди? Нямаше как да стане по зле....

Вече бяхме на последната бележка. Юки и Ан(майките на Лея и Чан  ако сте чели първата част ще знаете кои са) не спряха да се притесняват след като разбраха какво се е случвало докато ни няма. Аз най много се притеснявах, че дъщеря ми е убила трима мафиота за по малко от седмица. Трябва да се махнем от този град незабавно.

Юки-Как можахме да допуснем децата ни да сгрешат като нас и да тръгнат по този път?
Аз-Не се тревожи, няма да оставя нещата така. Ще ги измъкнем от нашата каша, която ние забъркахме преди години.
Ан-Ужким го криеме от тях за да ги предпазим, а сега... Какво стана те са обречени на смърт и запалшвани от някакъв наш стар враг.
Тае-А най лошото е, че дори не знаем кой е той и не може да направим нищо.
Джънгкук-А вие прочетохте ли последната бележка.
Джимин-Боже... Пише, че човека ще се разкрие на Лея.
Хосок-Тя е в опасност.
Джин-Бъзро всички по колите.
Джун-Чакайте хора.... Мисля, че тези ще са ни нужни.

Той подхвърли на всички старите ни оръжия и тръгнахме. Е бях забравил какво е чувството да искаш да пръснеш мозъка на някого. Липсваше ми този начин на живот, но след като спасим Лея всичко това трябваше да приключи и този път за винаги.

ГТ. Лея

Училището свърши и побързах да стигна до мястото без никой да види на къде отивам.

Мястото започваше да става все по тъмно и студено. Не се виждаше почти нищо, затова включих фенерчето си. Видях, че има лампа затова потърсих от къде се включва и за щастие намерих. Нямаше абсолютно никой, но по едно време се чуха бавни крачки които постепенно се приближаваха към мен. Обърнах се и видях мъж, целия в чербо, единсвеното нещо което се виждаше бяха очите му. Той проговори.

??? -Е Лея, радвам се, че най сетне се виждаме. Но ако искаш да се измъкнеш жива от тук ще играем на една игра.
Аз-Искам да знам името ти.
??? -Все още не може. Та да преминем към играта ми. Пред теб ще се явят трима мъже искам да застреляш този който според теб е престъпник. Ако познаеш си тръгваш ако ли не аз убивам теб.

Дори след думите му изражението ми си беше каменно. Не се плаша от смъртта, защото аз я причинявам.

Аз-Не си мисли, че ще ме изплашиш. Ако беше толкова смел нямаше да се криеш зад някаква смешна маска.
??? -Внимавай какви ги говориш малката.
Аз-Е нека започваме играта, защото вече искам да се прибера.
???-Явно вече някой свикна да убива хората даже му харесва, а?
Аз-Хахаха, аз не съм като теб и никога не бих убивала хора за удоволстиве.
??? -Тогава , защо уби всички онези хора?
Аз-Защото ако не го бях направила ти щеше да убиеш моите близки.

На него видимо му писна, но и на мен също. Той щракна с пръсти и се появиха трима не много възрастни мъже.

???-Е кой според теб.
Аз-Това е подвеждащ въпрос. Отговора ми е и тримата.
??? -Тогава ги убий.

За секунди и тримата лежаха на земята, но тогава се чу викат на баща ми. Мистериозният човек си плю на петите и избяга. Докато аз явно бях загазила жестоко. Да съм честа сега беше пмомента в който ме хвана страх.

Видях цялата група от така наречените "бивши мафиоти" да идват към мен. Когато майка ми ме видя започна да ме прегръща, но след като видя трите трупа и пистолет в ръката ми и стана меко казано лошо.

Тате-Веднага се прибираш госпожичке и ще готвим сериозно. Soobin, Чан и Nayeon също са участвали в тази бъркотия така, че им звънни веднага да идват в нас. нямаш си и на идея в какво си се забъркала.
Аз-Нищо няма да правя и няма да xoдя никъде с вас. След като вие скрихте от мен нещо толкова важно аз също няма какво да ви казвам.
Тате-Лея слушай ме.
Аз-КАКВО ДА ТЕ СЛУШАМ? ИМАШЕ ВРЕМЕ ДА МИ КАЖЕТЕ ИСТИНАТА, НО НЕ ВИЕ Я СКРИХТЕ. ЗАЩО? ТОВА ЛИ ЗАСЛУЖАВАМ ДА МЕ ЛЪЖЕТЕ? ДОРИ И И ТИ ДЖИМИН ИМАХ ТИ ДОВЕРИЕ И ТИ СПОДЕЛЯХ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО!
Джимин-Лея аз мога да обясня.
Аз-Аз пък не искам да слушам. А и от тук на татък забравете, че имате дъщеря не ме търсете!
Тате-ЛЕЯ ВЕДНАГА В КОЛАТА ИНАЧЕ ЛИЧНО ЩЕ ТЕ ХВАНА И ВКАРАМ ВЪТРЕ. НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯМ ДА СЕ ПРАВИШ НА ИНТЕРЕСНА. ИСКАШ ИСТИНА? Е ЩЕ Я ПОЛУЧИШ....