Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

•5•

Та помогнах на Лея да стане. Тя имаше сълзи в очите, а лицето и беше изцапано с малко кръв. Взех я на ръце и я заведох при сестрата.

Сестра-Какво е станало?
Лея-Паднах по стълбите.
Сестра-Сигурна ли си?
Лея-Да.

Аз я оставих да легне на медицинското легло и изчаках сестрата да си свърши там работата.След това отново вдигнах Лея и се запътихме към салона по физическо където ни беше и следващия час. Оставаха още десет минути до началото на часа, но слава Богу нямаше никого. Вкарах я в мъжката съблекалня и ѝ дадох моята блуза ,защото нейната беше изцапана с кръв. Тя ме погледна малко очудено, но я взе. Направи ми знак да се обърна за да се преоблече. Направих го и като за момиче беше доста бърза. Блузата ми и беше доста дълга, но тя беше с дънки и я мушна вътре.

Лея-Благодаря, че ми помогна..

Аз само и се усмихнах леко и ѝ помогнах да излезе от съблекалнята. Видях, че приятелите и идват и я оставих.

ГТ. Лея

Ако не беше Soobin не знам какво щях да правя. Когато приятелите ми ме видяха се затичаха към мен.

Nayeon-Лея какво стана?
Чан-Кой направи това, отивaм да го пребия?!
Baekhyun-Да не е бил този Soobin?
Аз-По спокойно. Вече съм по добре.
Yeji-Я разказвай.
Аз-*разказва им всичко *
Чан-Не ме интересува, че вече е ял боя от Soobin. Малко му е било. Искам да му смажа грозната физиономия.

Тъкмо говорехме за него и той се появи накуцвайки. Лицето му беше синьо, уснита цепната, а от носът му имаше засъхнала кръв. Чан и Baekhyun тръгнаха към него, но аз ги спрях. Всички влезнаха по съблекалните за да се оправят за часа. Аз казах на господинa, че съм паднала и няма да мога да играя. Tao направи същото обаче каза, че е паднал на улицата докато е тичал за закуска.
Не знам как господина ни повярва, но и по добре.

*В края на часовете *

Ето, че и последният час дойде. Той беше математика, но беше в стаята по история което означаваше, че пак ще трябва да седя до Soobin. Не, че имах против. Бях му благодарна, че ми помогна. Всички започнаха да решават задачи, а аз се загледах в него. Исках да го опозная. Въпроса е дали той щеше да ми позволи да го направя.

Така цял час си мислeх за него и случката от днес. Часа свърши, a той от нищото ме погледна сериозно и каза...