Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°18°

Макар и да не бях на училище днес станах най рано. Напарвих закуска на останалите, след което извърших сутрешните си процедури и зачаках да се събудят.

Докато ги чакам тате ми звънна. Каза, че ще останат до края на седмицата там където са.

Всъщност така беше и по добре. Все пак с Чан трябваше да разберем какво има там.

~след 1 час~

Вече всички бяха станали и закусваха. Аз бях прегърнала Soobin, рaзмишлявайки за това какво може да има в къщата ни.

Soobin-За какво си мислиш?
Аз-За нищо.
Soobin-Да не криеш нещо?
Аз-Не!
Soobin-Сигурна ли си?
Чан-Абе не трябва ли да тръгвате за училище? Ще закъснеете.

Усмивките на останалите веднага изчезнаха след като Чан каза училище.

Yugyeom-Радвайте се, че днес ще си седите тук.
Чан-Oпределено се.

Всички си тръгнха.

Аз-Благдоаря.
Чан-За?
Аз-За това със Soobin?
Чан-Не се тревожи знам колко е трудно да криеш нещо от гаджето си.
Аз-Така е!
Чан-Е ще действаме ли?
Аз-Разбира се! А и между другото разполагаме с цялата седмица. Тате ми се обади, че ще останат.
Чан-Чудесно.
Аз-Е нека да започваме.

Мястото където вчера се спънах беше в ъгъла на хола. Отидохме там и започнахме да оглеждаме пода за да намерим това в което се спънахме.

Чан-ОТКРИХ ГО!

Това беше една съвсем, се всем малка ръчка. Дръпнахме я и къщата започна леко да се клати все едно имаше заметресение, но леко.

Аз-Какво става?
Чан-Погледни в страни.

Когато се обърнах видях нещо като асансьор.

Аз-Обедена съм, че това никога не е било тук.
Чан-Аз влизам. Идваш ли с мен?
Аз-Разбира се.

Влезнахме в малкото асансьорче и усетихме лекото заметресение. След което асансьора бавно слизаше на долу.

Чан-Ако умрем искам да знаеш, че аз ти изядох шоколада.
Аз-Ах ти гадино...

И асансьора спря. Вратите му се отвориха, а ние плахо излезнахме.

Всичко беше много тъмно, затова влкючих фенера на телефона ми. Огледах за лампа и слава Богу открих. Светнах я и всичко се освети.

Аз-Какво по дяволите е това място?