Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°31°

ГТ. Неутрал

Измина месец от както нашите герои бяха разделени. Лея тотално се беше засипала. Не ядеше, не говореше, не спеше, в училище всички се възползваха от това и често беше пребивана , обиждана. Чан се опитваше да помогне, но не винаги успяваше. Той много се тревожете за нея. А Soobin той не се отказваше. Човека беше взел бележката, но все още не беше отговорил. Той знаеше, че ще я открие и,че рано или късно ще разбере къде е....

ГТ. Soobin

Днес отново беше понеделник. Станах и бързо се оправих. Отидох в кухнята за да закуся, но нещо друго ми привлече вниманието. А именно бележка. Толкова се зарадвах когато я видях. Отворих я и започнах да чета.

Е Soobin забавих се с отговора, но повярвай чакането си заслужаваше. Знам къде е Лея. Родителите и разбраха , че тя знае. Взеха телефона и, преместиха я в друг град, друго училище, но тя не изглежда никак добре. Буквално е ходещ мъртвец. Така , че ако не искаш гаджето ти да бъде труп побързай. Пред входа има паркиран джип. Въвел съм адреса на новата им къща и града. Ако се чудиш , защо ти помагам ами да кажем,че не искам вас, а родителите и. Ако тя се върне те също ще се....

За секунди вече се намирах в джипа. Запалих го и и навигацията се включи.

ГТ. Лея

Отново цяла вчер не бях мигнала. Сложих си униформата, взех си чантата и тръгнах. Все още цялото ми тяло беше в синини и рани заради побоя вчера. Всичко ме болеше ацки много. Не исках да живея повече. Не можех да живея повече, особено след като Soobin вече го няма.

Стигнах училище и обичайното се случи. Момчето което бях обидила първия ден хвана косата ми и ме задърпа на някъде. Аз дори не се съпротивлявах.Та той пусна косата ми, а пред мен се явиха всички момичета които първия ден разкарах от Чан.

Момчето-Е Лея, спомняш ли си първия ден как ти се държа с нас. Сега е наш ред да се държим грубо с теб. Момичета вие сте.

Те започна да ме ритат, удрят и скубят. Едвам видях как момчето изкара телефона си и започна да снима смеейки се. Аз се свялкох на пода, но те не спряха. От очите ми капеха горчиви сълзи, а цялото ми тяло беше в синини и рани.

Момче-Достатачно момичета. Отивайте по стаите. Аз ще и кажа някои неща и идвам.

Те бързо се махнаха, а той спря телефона си се доближи до мен.