Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°27°

След като Soobin ни извика бързо отидохме в стаята ми. Той държеше още едно писмо и изглеждаше уплашен.

Аз-Какво пише?

И той започна да чете

Soobin-Лея ,Nayeon. Не се тревожете, че онези ще ви докоснат отново. Погрижих се за тях добре. Когато някой изпълнява нещо по различно от това което съм му наредил умира. Точно това стана и с тях.

От писмото изпаднаха две снимки. Аз ги  вдигнах , а на тях бяха двете мъртви тела на момчетата. Останалите се изплашиха, но аз даже и не потрепнах.

Аз-Soobin, продължи да четеш.
Soobin-И да знаете, че ако исках да умрете вече всички щяхте да сте. А и между другото родителите ви скоро ще са в къщата така, че късмет...

И четиримата се гледахме странно.

Чан-Този човек е болен!
Аз-А добър вечер! Чак сега ли го разбра?
Soobin-Поне в едно е прав. Заслужаваха да умрат.
Nayeon-Не би ли трябвало да се притесняваме, че родители ви се прибират и ако разберат, че приятелите ви живеят под къщата ви ще стане лошо?
Аз-Те знаят, че често преспивате у нас така че не е нужно всяка вечер да спите долу. А и Soobin... Ако искаш ще кажем на нашите, че ще останеш тук за извесно време. Едва ли ще имат проблем.
Soobin-По добре да не разбират.
Аз-Но това не пречи да спиш при мен вечер.

Чан и Nayeon излезнаха от стаята и отидоха в тази на Чан смеейки се.

Решихме да слезем долу за да видим как са останалите.

Та да тъмните коридори, врата и да. Когато отворихме вратата ги видяхме как се тъпчат с бургери и картофки.

Soobin-И АЗ ИСКАМ!

Той седна до тях и започна да яде, докато аз умирах от смях.

Yeji-Е какво става с онзи човек?
Mina-Днес ли си идват вашите?
Аз-Ами с онзи човек нищо ново освен бележки, а за родителите ни да.
Lisa-А ние колко време ще седим тук?
Аз-Ами докато не сме сигурни, че ще сте в безопасност, а и някои вечери ще казваме на родителите си, че ще ни идвате на гости с приспиване и готово.
Yiren-Лея, страх ме е. Ами ако нещо лошо стане?
Аз-Обещавам ти, че всичко ще бъде наред. Просто сега трябва да се стeгнем и да оправим нещата.
Hwasa-И как ще ги направим?
Аз-Все още не знам, но ще измислим нещо.
Soobin-ХОРА!!!
Аз-Какво?
Soobin-Няма да повярвате.... Картофките свършиха!!!
Мina-Ах, ти прасе такова ама аз исках да ги изям.