Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°19°

Аз-Е добре тогава значи..
Чан-Всъшност, няма ли да е по добре ако просто му покажем?
Soobin-Хора, плашите ме!
Аз-Нека му покажем.

И да пак ръчката, асансьора, земетресението и да. Вратата на асансьора се отвори, а Soobin гледаше като застрелян.

Soobin-Какво по дяволите е това? Да не сте братовчеди убийци?
Чан-Soobon, повярвай не е забавно.
Soobin-Тогава ще ми обясните ли?
Аз-Ще ти сваля на една флашка книга от която ще разбереш всичко, а през това време Чан ще ти обясни на кратко.

Отидохме в онази стая аз започнах да свалям "книгата",а Чан започна да разказва на Soobin.

ГТ. Soobin

Чан-Знам, че ще прзовучи странно и Плашешто, но родителите ни са бивши мафиоти. Вчера с Лея открихме нещото от което стигнахме до тук и така разбрахме с какво са се занимавали.
Аз-Чакай, чакай... Вие не сте знаели? Има ли причина поради която да крият такова нещо от вас?
Чан-Именно това се опитваме да разберем. Има ли нещо заради което не са споделяли с нас?
Аз-Искам да помогна. И аз ще си взема бележка до края на седмицата и ще ви помогна.
Леа-Е Soobin ето ти флашката. Това е информацията, но проблема е, че има неща които не са ми ясни и са изпуснати.
Soobin-Е тогава аз ще си ходя за да прочета книгата и утре ще се видим.
Леа-Чао, до утре.

Целунахме се за кратко. Виждах, че тя беше много разтревожена заради това което се случваше .

ГТ. Лея

Soobin си тръгна, а Чан отиде да яде. Аз седнах на дивана в хола и загледах черния екран на телевизора. Как може за един ден живота ми да ce промени коренно? Вече нищо нямаше да бъде същото. Знаех го. Имаше нещо... нещо което ме караше да искам да знам още и още. Страхът в мен отдавна се беше изпарил. На негово място единствено беше любопитството.

Чан-Защо гледаш към телевизора без да го пуснеш?
Аз-Замислих се.
Чан-Виж знам, че ти е трудно... на мен също ми е, но ти обещавам, че ще се справим заедно. Аз съм до теб.
Аз-Чан, благодаря ти много. Ти си най невероятния братовчед.
Чан-Знам си го. А сега искаш ли да излезем малко, цял денс седим тук.
Аз-Да!

Та с Чан излезнахме малко, вървяхме по тъмните улички, говорихме си, припомняхме си стари случки и още куп глупости.

Чан-Ами спомняш ли си когаго чичо Хоби ме забрави в магазина, а аз даже не разбрах и ядох бонбони.
Аз-Хахаха, ти винаги си бил любимец на чичо Хоби.
Чан-Както и ти на Джимин. Спомням си само когато кажеше думата "чичо" и той за секунди беше при теб.
Аз-Аз пък си спомням първото ти гадже в 3-ти клас. Беше казал на чичо Джънгкук, че я харесваш и той и каза.
Чан-Все още казва всичко.
Аз-О, да каза на Soobin, че го харесвам, но за щастие тогава вече бяхме заедно.
Чан-Кой би повярвал, че те са били мафиоти и са убивали хора?
Аз-Може да прозвучи странно, но факта, че са убивали хора не ме плаши ни най малко. Изплаших се, че го крият от нас.
Чан-Може да им е забранено да казват.
Аз-Нека да не мислим сега за това. Иаме още няколко дни преди да се приберат.
Чан-Утре е четвъртък, не са много дните в които можем да разлседваме.
Аз-ЧАН! БОООЖЕ!КАК НЕ СЕ СЕТИХ?
Чан-Какво?
Аз-При такова нещо тярвбаше да има няколко врати, което означава, че може в някои стаи също да има асансьор до това място.
Чан-Утре ще потърсим. Добре, че си ти да се сетиш.
Аз-Аз ти предлагам да се прибираме, защото утре ни очаква дълъг ден.

Та прибрахме се вкъщи вечеряхме , погледахме малко телевизия и си легнахме.

ГТ. Soobin

Цяла нощ не съм и мигнал за да пpочета това. Преосмислях всяка една дума, записвах си най важните неща и запаметявах всичко необходимо. Бях готов на всичко за да помогна на Лея.

Изведнъж се чу звънене на звънеца. Беше странно ,защото беше околу 3 вечерта. Станах и отворих беше Тони, която плачеше.

Аз-Тони, какво е станало?
Тони-С Ун се скарахме и скъсахме. Нямаше как да се прибера у нас, защото родителите ми щяха да ме разпитват. Така, че може ли тази вечер да спя тук?
Аз-Разбира се.Отивай в стаята ми и лягай, изморена си.
Тони-Ами ти?
Аз-За мен не се притеснявай.
Тони-Ако искаш аз ще спя на дивана.
Аз-Виж, Тони не се тревожи ако тярвбаше да съм честен тази вечер  не съм си лягал и няма и да легна. Така че отиди в стаята ми и си почини. Утре преди училище ще говорим.
Тони-Да не е станало нещо, че няма да спиш?
Аз-Просто имам една работа за вършене, а и аз утре не съм на училище така, че мога да спя през деня.
Тони-Благдоаря ти много, лека нощ.
Аз-Лека нощ.

Тя най сетне си легна, а аз можех да продължа с работа си. Тъкмо седнах на лаптопа за да продължа с четенето, но някой ми писа. Когато видях, че е Лея веднага се усмихнах.

Лея❤-Знам, че не спиш. Така че си обличай якето и слизайки долу. Чакам те! ❤❤❤

Как въобще и хрумна в 3:30 да дойде пред нас? Все пак това беше Лея. Бързо оставих нещата с които бях започнал да се занимавам и излезнах.

Когато тя ме видя се затича към мен и ми се метна на врата. Аз я хванах, като я опрях в сетената на блока и я целунах. Целувката продължи доста дълго, но все пак тярвбаше да се отделим поради недостига на въздух.

Лея-Е какво искаш да правим?
Аз-Познай!
Лея-Не знам, кажи ми?
Аз-Яде ми се!
Лея- SOOBIN!
Аз-Какво?
Лея- Почти 4:00 е! Къде ще ядеш?
Аз-Права си,всичко отваря към 7:00.
Лея-Искаш ли в парка до вас? Най близо ни е?
Аз-Или имам по добра идея.....