Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°29°

Вече бяхме вкъщи. Аз, Чан и родителите ми се бяхме събрали на масата в хола. Всеки чакаше другия да започне да говори.

Юнги-НЕ ИЗДЪРЖАМ! Започвайте да разказвате.
Аз-Какво смяташ, че ще ти кажа след като вие криете, че сте били мафиоти.
Макак ми-Имаме си причина.
Аз-Еми то и аз имам.
Юнги-Лея не се дръж така.
Джимин-Юнги по спокойно.
Юнги-Джимине не ми казвай какво да правя с дъщеря ми. Цял живот се отнасяме с нея добре , а сега тя се държи така.
Чан-Ще ви кажем, но искаме да знаем ,защо сте крили такова нещо от нас.
Тае-Синко криеме го точно заради това. Имахме още много врагове които можеха да ни нападнат по всяко време. Бяхме решили, че ще бъде най добре ако се откажем от тази работа и започнем живота си на чисто. Тогава се родихте и вие. Обещахме си да не ви казваме за миналото ни за да не станете като нас, за да не следвате нашите грешни стъпки и най важното за да не ви открият хората които търсят нас, но ето, че един ви откри.
Майка ми-Сега сте вие.
Чан-Вечерта когато заминахте открихме нещо странно. На другия ден проверихме и разбрахме, че има подземни стаи. Разбира се започнахме да ги разглеждаме и да ровичкаме в нещата ви. Така Лея доста бързо разбра какви сте били, както разбрахме и за повечето ви мисии. Намерихме и книгата ви с цялата информация вътре. Но ами лошото беше, че открихме бележка и от тогава човека който ги пиеше не спира да ни тормози, звъни и праща неща.
Аз-Да имате идея кой може да е той?
Всички-Мин Йонг!
Аз и Чан-Кой?
Тате-Бързо си съберете багажите.
Аз-Но, защо?
Тате-Казах бързо!

Доста се стреснах. Не бях виждала баща си никога така. Винаги е бил добър с мен, но явно наистина е нещо много сериозно. Та послушах това което ми каза и започнах да си оправям багажа. Беше ми странно защо, но все пак го направих.

Когато вече бях готова отидох при Чан който също беше. Не знам защо, но сълзи започнаха да се стичат от очите ми. Той ме прегърна. В този монет толкова исках да видя Soobin. Изведнъж тате влезе в стаята

Тате-Дайте си телефоните.

Добре нещо тук наистина беше гнило. Дадохме си телефоните, след което тате взе багажите ни и каза да вървим след него. Той ги сложи в колата, а вътре беше майка ми. В колата зад нас бяха леля и чичо Тае.
Плезнахме в колата, след което той се качи и започна да кара. Видях, че неговите очи също бяха леко насълзени.

Аз-Къде отиваме?
Майка ми-На безопасно място.
Аз-Какво? Кога ще се върнем.

Вече и майка ми плачеше