°21°

171 13 20
                                    

ГТ. Лея

Soobin най сетне дойде. Прегърнахме се за кратко и влезнахме в имението.

Аз-Ще ти покажа нещо , но не откачай.
Soobin- Какво ли не видях и разбрах вече?
Аз-Ела в стаята ми.

Влезнахме в стаята ми и го помолих да ме повдигне за да стигна тавана.
Отново се чу гадния звук, гардероба се отмести и коридора се появи.

Soobin-Шегуваш ли се? Какво е това?
Аз-Просто ела.

Започнахме да вървим по него докато не стигнахме онази стая. Soobin гледаше с широко отворена уста.

Soobin-Искам да живея тук.
Аз-Хахаха, има още.

Отворих и вратата където водеше към стаята на Чан.

Чан-О най сетне сте тук. Открих нещо.
Soobin-Някой ще ми обясни ли какви са тези стаи?
Аз-Не знаем, но се опитваме да разберем.
Чан-А сега вижте какво открих.
Аз-Само не ми казвай, че е друга врага.
Чан-Добре тoва е.

И бам отново се оказахме в едно супер тясно коридорче.

Аз- На къде води?
Чан-Към онези други две стаи.
Soobin-Книгата...когато я  прочетох не пишеше нищо за тези стаи.
Аз-Именно за това ти казах, че има доста "скрити неща".
Чан-Също намерих и един лист. Оставих го в стаята която е свързана с моята.

Всички доста се чудехме как така чак сега разбираме за миналото на родителите ни и тези стаи.

Та влезнахме в долната му стая и аз взех бележката. Започнах да я чета.

Аз-Е семейство, ако си мислите, че сте се отървали от всичко това грешите. Аз ви наблюдавам и не съм спирал да го правя. Бъдете на щтрек, защото всеки един момент мога да дойда за вас. А и пазете дечицата си, едва ли искате да им се случи нещо. Юнги.... дъщеря ти определено привлича вниманието ми..пази я малко повече... особено вечер. Е семейство ще ви държа под напрежение и няма да ви издавам бъдещите ми планове. Само ще ви кажа... ще съжалявате за абсолютно всичко.

Това беше края на бележката. Всички гледахме толкова уплашено.Дали родителите ни знаят за тази бележка и как да бъдем сигурни, че някой наистина ни заплашва?

Soobin-Лея, разбираш ли какво прочете туко-що? Това е наистина сериозно. Тярвба да говориш с вашите.
Аз-Soobin ще се справим сами с тoва. Както те могат да крият нещо толкова сериозно от нас. Така и ние можем.
Чан-Съгасен съм.Ще успеем и сами.
Soobin-Вие добре ли сте? Това, че се сърдити на родителите си , че не са ви казали не означава да умрете заради вашият инат.
Аз-Soobin решила съм го. Няма да казвамe. Твой е избора дали ще бъдеш с нас .
Soobin-С вас съм, но ако нещо ти се случи няма да си го простя.

Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now