Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°32°

Чан-Soobim?
Soobin-Чан!

Чан се усмихна толкова идиотски и дойде при нас.

Чан-Не мога да повярвам, че те виждам.
Soobin-И аз вас.
Аз-Как ни откри?
Soobin-Мистериозния човек ми помогна.
Аз-Има ли с какво да се приберем?
Soobin-Да даде ми джип.
Чан-По добре веднага да се връщаме в Сеул, защото ако родителите ни разберат, че си тук ще стане лошо.

Soobin ме вдигна и понесе към джипа. Аз бях на предната седалка до него, а Чан отзад.

Soonin-Не се тревожете. Вече няма да ходите никъде.
Аз-Но къде ще спим?
Soobin-У нас.
Аз-Сигурен ли си, че няма да ти пречим?
Soobin- Ти ще спиш в стаята ми, а Чан... Дивана устройва ли те?
Чан-Аз мога да отида при Nayeon.
Soobin-Като говорим за Nayeon.. Моля, че трябва да и се обадиш.

Той ми подаде своя телефон. Аз звъннах на Nayeon, а сърцето ми ускори ударите си.

ГТ. Nayeon

Тъкмо бях готова с домашните си и Soobin ми звънна.

Аз-Да.
Чан-Здравей сладурано.
Аз-Чан! Къде беше? Защо не ми звънна или писа? Липсваше ми!
Чан-И ти на мен, но не се тревожи. Идвам си никога повече няма да се отделя от теб.

Сълзи от щастие се образуваха в очите ми.

Чан-Когато си дойда ти обещавам да ти разкажа всичко.

ГТ. Лея

Най сетне бяхме в Сеул. Този град ми липсваше толкова много. Soobin остави Чан пред дома на Nayeon и после продължи към неговия.

Soobin-Лея, съжалявам, че не бях до теб и не успях да ти помогна с онези изроди.
Аз-Не се обвинявай.
Soobin-Виновен съм. Не успях да предпазя гаджето си.
Аз-Хей, не е вярно и го знаеш.

Той спря колата си. Помогна ми да слезна, но тъй като едвам ходех ме вдигна и понесе към стаята му. Внимателно ме сложи на леглото и изкара някакви негови дрехи.

Аз съблякох униформата ми, която цялата беше в кал и кръв. Когато Soobin видя насиненото ми тяло стисна юмруци и дойде при мен. Прегърна ме толкова силно и усетих как няколко сълзи паднаха на рамото ми.

Аз-Soobin...
Soobin-Как може да ти причинят такова нещо?
Аз-Добре съм.
Soobin-Не, не си. Правиш се на силна, но мен не можеш да ме излъжеш. Виждам колко те боли, виждам колко страдаш, виждам как когато те докосна дори и лето стиcкаш зъби ,защото те боли.
Аз-Това са само няколко синини. Ще се оправя.
Soobin-Знам , че ще се оправиш, но мисълта, че не съм те защитил ме убива.
Аз-Вече всичко е наред. Отново сме заедно и вече никой и нищо не може да ни раздели.