Blood sweat and tears : pt 2 [ЗАВЪРШЕНА]

°8°

ГТ. Soobin(след часовете)

Не знам защо се съгласих. Но до някаква степен исках. Изчаках в двора и не след дълго тя дойде.

ГТ. Лея

Видях Soobin да ме чака и се затичах към него.

Аз-Е нека тръгваме.

Познайте какво направи той....

Да, не отговори нищо, а просто тръгна. Трябваше да се опитам да завържа някакъв разговор с него.

През целия път до парка си мислех какво да му кажа , че да се отпусне и да поговорим. Видях, че наближаваме моето любимото място и тръгнах на там, а той след мен.

Мястото представляваше едно голямо дърво до което имаше една пейка, но в повечето пъти не сядах на нея, а се облягах на дървото. И този път направих така.

Аз-Soobin , аз исках да ти благодаря за всичко което направи. За това, че ми помогна два пъти. Ако не беше ти сигурно в монета щях да съм.....Благодаря ти много!
Soobin-Всъщнсот аз трябва да ти благодаря. Ако не беше ти щях да изкарам слаба оценка по история
Аз-Направих го ,защото исках да ти покажа, че може да разчиташ на мен. Виждам, че не говориш с никого тук. Така че ще е хубаво поне да знаеш, че имаш приятелка която ще ти пази гърба.

Той леко се засмя.Харесваше ми да го виждам така. Може би наистина изпитвам нещо към него.

Soobin-Е искаш ли да се разходим? Не ми се седи на едни място.
Аз-С удоволствие...

Започнахме да се разхождаме из парка който беше пълен с деца. Изведнъж видях Tao и цялата настръхнах. Soobin видя това и хвана ръката ми. Това накара сърцето ми да забие по бързо,а лицето ми да почервенее. Тао тръгна да идва към нас, а аз умирах от страх.

Soobin-Не се тревожи, аз съм тук.

Аз хванах ръката му по силно. Тао дойде до нас, а Soobin го гледаше на кръв.

Soobin-Какво искаш?
Tao-Не мога ли просто да кажа едно здрасти на съучениците си?
Soobin-Разкарай се, ВЕДНАГА!

Tao избяга за секунди, а аз се успокоих. За жалост пуснах ръката му и се опитах да скрия червеното си лице.

Доста ожаднях, но за щастие имаше един магазин на близо. Взех си вода след което и Soobin пи от нея.Той намокри блузата си без да иска , но тя беше бяла, заради което прозираше. Аз щях да си глътна езика.