Преродените

Вечерята

Звънецът на входната врата ме събуди съвсем. Пред вратата стоеше красиво високо момиче с дълга черна коса, кафяви очи и в момента бледнеех пред нея.

- Софи, нали? - усмихна ми се тя- Аз съм Даймънд Блек,а ти идваш довечера на вечеря и гледай да си точна.

– На вечеря ?

–Майка ми е очарована и постоянно говори за теб, а сега се приготвяй и те очакваме точно в 19:00. -момичето се отдалечи от къщата ми подскачайки като малко дете, а аз известно време зяпах с отворена уста в опит да осмисля това което изстреля чернооката ,накрая въздъхнах и се прибрах ,върнах се в леглото си, днес не ми се правеше нищо. Някъде към обяд на вратата ми отново се позвъни

–О!- възкликнах Дани ми бутна букет цветя, а аз просто не реагирах и само го зяпах.

–Харесваш ми. Наистина много те харесвам и бих искал да те поканя на вечеря.- изстреля на един дъх момчето.- Долавях отчаяние и надежда ,и страх в гласа му.

– А.. аз ...Не знам какво да кажа.- едно гласче ме скастри-(Глупачка, откажи!)/(Кажи „Да!") -след като мозъкът ми спореше на няколко нива успях да изтърся следното- Т- тази вечер не мога.

– Тогава утре на закуска? -после ми намигна и си тръгна, а аз затръшнах вратата.

Имах среща ! С Дани! Вярно, беше сладък, даже много. На моменти действията се развиваха много бързо и чак в последствие можех да ги анализирам. Сега например! Вечеря у съседите, среща с момче, а съм тук едва от няколко дни. Ако се замисля за още нещо рискувам да припадна .Сложих цветята в една ваза....защо бях нервна ,ама не приятното изнервено, а от онова изнервеното сякаш можех да разрежа напрежението с нож ,сякаш почти можех да го докосна ,да го разплета и да видя причината за това ми тревожно състояние...тряс, успях да съборя вазата с цветята ,сметох всичко и го хвърлих в кофата за боклук. Така се бях отплеснала ,кога мина времето...бърз душ, облякох една синя рокля на точки и 2 минути преди уречения час бях на верандата на съседите .Опитах да се успокоя, и посегнах към звънеца, вратата се отвори в момента, в който натиснах звънеца.

Момче с черна коса ,същите тъмно кафяви очи, като на Даймънд и Лия отвори вратата и ме покани да вляза. Бях въведена в огромен хол, обзаведен в старинен стил, а там изглежда се беше разположило цялото семейство Блек. Боже! Мъжко царство с петима мъже ,кой от кой по-красиви. И разбира се двете жени в семейството Даймънд и Лия- прицеса и ктралица,всички излъчваха особена енергия сякаш бяха господари на това място ,не само в дома си ,но и в целия град-в последствие щях да се убедя в правотата си ,но не подозирах какво се задава , дори в най - смелите си фантазии.

– Жена ми ,е очарована от вас госпожице, мога ли поне да знам името ви?

– Софи.- казах кратичко и последва порой от въпроси, всички ме питаха нещо, сякаш бях на разпит.

– Рейвън, скъпи....Момичето ни е на гости ,не е на разпит.(Каква беше вероятността да срещна хората от съня си?- Нищожна? Да, ама се оказа, че съм на вечеря с тях . Богове, пазете ме и ме закриляйте.-отправих мислена молитва)нещата малко се успокоиха на масата .

–Десертът е превъзходен. -възкликнах аз и се оставих на удоволствието от десерта...- „Обзалагам се, че ти превъзхождаш десерта на майка ми."-огледах се стъписано ,кой би казал такова нещо и то на глас!?

Всички си говореха за някакво парти и за изложба в градския музей, тъкмо да отпия от напитката си и ето отново, някой изтърси нещо от което подскочих „Съблечи се!" -пресуших половината чаша и се огледах, момчето което ми отвори вратата седеше срещу мен и ровеше разсеяно в десерта си „Свали тази рокля"- а сега ме гледаше нахално и не сваляше поглед от мен, после ми намигна. Един от братята му го смушка, никаква реакция и започна да щрака с пръсти пред лицето му.

– Роман ,ехо! Земята до сателита, Роман .Къде се отплесна пак човече ,не е културно да зяпаш така момичето, ще вземе да си помисли нещо.- използвах момента и помолих Даймънд да ми покаже къде е банята. Добре ,че не се бях гримирала, наплисках се с вода. Даймънд ми подаде кърпа.

–Добре ли си Софи? Изглеждаш притеснена. - супер толкова ли си личеше?-Боже! -възкликна тя и се засмя

–Какво?

– Цялата си червена.- при което отново започнах да се плискам с вода. Бях се изчервила, всеки би ,ако му кажат това което чух преди малко на масата. Дали не ми бяха сложили нещо в питието или в храната и всичко да беше плод на въображението ми.

Като изключим това ,вечерята мина добре. После Хенри (военният) -най- големият брат на Даймънд предложи да ме изпрати. При което Роман се намръщи и ме изглед злобно. Ама аз какво съм виновна ,може би само с това че изобщо дойдох ,може би само с това.

– Е ? Ще се виждаме .-казах аз и понечих да тръгвам.

–Защо не останеш? - беше Даймънд- Ще се радвам да имам нормална компания и още повече ,ще се радвам ,защото така няма да ми се налага да гледам мача с тях.- и посочи момчетата. При споменаването на мача, те някак магически се изпариха към хола. Родителите ѝ казаха ,че ще разчистят и ни махнаха да се качваме на горния етаж.

Прекарахме цялата вечер в разговори и прескачахме от тема на тема ,харесах това момиче, беше мила и забавна и ме накара да се отпусна. Неусетно сме заспали, но тази нощ не можах да спя спокойно, поредния кошмар.....