Преродените

Последен

Всички от семейството ми се разпилява на някъде. Сега сме преследвани и избивани, за наша безопасност се пръснахме по света, прекратихме всякакви контакти. Но стана така, че компанията която ръководят сключва сделка и се връщам в Ню Йорк, за да подпиша документите. За по лесно използвам стария апартамент на Хенри. Сделката щеше да се сключи в офис в близост до църква. Въпросът е къде да паркира, тези от сватбата са заели всяко парко място и закъснявам или по точно съм на път да закъснея. Излизам от колата с кафето за съдружниците и бам. Едно видение в бяло ме връхлита. Кафето се разлива по новия ми костюм а роклята... От бяла става... с цвят на кафе.
- Харесвах тази рокля съсипан е. - хлипа булката. Изглежда някой е съсипа сватбата и роклята е най малкия ѝ проблем.
- Елате с мен ще я почистим. - гледам как цяла тумба сватбари шафери и шафери излизат от църквата и хукват към нас. Хващам злощастната булка за ръката ѝ я замък вам в офиса.
- Момичета оправете това бедствие, някой да и купи нормални дрехи. И оставям кредитната си карта на секретарката си. След това по най бързия възможен начин се отправям кум конферентна та зала, за да приключа със сделката. След 5 минути излизам доволен от решението си. Даже получавам и покана за парти по случай сделката. Докато използвам една от способностите си на преродени, за да се отърва от петното от кафе върху булчинската рокля, чувам суматохата от вън. Е готово роклята е като нова. Булката е неузнаваема - дънки, тениска и пантофки, няма помен от прическата, косата и е изправена и прибрана на опашка.
- Защо го направихте? Защо ми помогнахте?
- Така без причина, защо не всъщност.
И това всичкото ми се случи в рамките на половин час. Не ми се мисли какъв ще краят на вечерта. Булата се измъкна през задния вход. Охраната разпръснат сватбарите и нещата утихнаха. Но такова нещо не бях очаквал. 21:07 същата вечер. Паркира колата си пред хотела един сервитьор бързо ме насочва към залата в която е фирмено то парти. Тъкмо отивам от шампанското и.... Просто се задавих като видях съседката си. Това момиче живее в съседния вход, познавам я. Какво прави тук?
- Тайлър добре ли си.? - Пита ме един колега.
- Да, не, сега се връщам.
Виждам как двама мъже в костюми я придружават кум съседната стая... Влизам след тях, никой не прави опит да ме спре. Подават ѝ чаша с шампанско, наблюдавам другите двойки, които се скриват за д друга врата. Какво по дяволите става тук.? Тя обаче оставя чаша си и се отправя към изхода, аз излизам обратно в коридора и я чакам.
- Пуснете ме трябва да отида до тоалетната. - добър опит, но неуспешен, отказват да я пуснат.
- Някой да извика господин Браун.
За какво пък им е съдружника ми... Хиляди пъти мамка му...
- Скъпа ето къде си била. - изричам щом влизам в стаята. Прегръщам я и я целувам по бузата. - Господа станала е грешка, тя е с мен. - и като по поръчка влиза Браун. Това копеленце, още сега бих го пратил към следващия му живот.
- Какво става тук? - пита Браун.
- Става това, че твоите сводници са вкарали Моето момиче в тъпия ти списък.
- Тя не е твое момиче. Проверена е. Освен това... - приближи се и пошушна... Си платих половин милион, за да я изчукам. Какво по добро от дев... Така го ударих, че май му счупи носа.
- Ако я доближиш Ада ще ти се види като спа процедура. Знаеш, че мога да те подпаля като факел нали?
- Господа, какво става тук? - попита нисичък мъж с бастунка.
- Татко мога да обясня.... - започна Ерик Браун, но мъжът с бастунчето не желаеше да слуша, измъкна скритото острие и замахна към лицето на Ерик. Червена следа се появи на лицето му.
- Срам и позор. Вече нямам син. Какво е това, как може.... Може да е последното което ще направя, но ще закриля списъка ти с платени момичета. Богове, как може, платени момичета, и едно от тях да се окаже ваша приятелка? Господин Блек моля ви, простете тази глупост на сина ми.
Мъжът отново за махна с бастъна, но този път с дръжката на която имаше три остри шипа, между които си поставяш прустите, но сега те се за биха в ръката на сина му. Ако разбера, че си докоснал момичето лично ще те убия. ЛИЧНО.
- Госпожице, приемете парите като обезщетение. - замоли се стареца и коленичи не както подобава на преродени, на едно коляно, а на две като просто смъртен.
- Не ви искам парите. Не искам нищо освен той да стои далеч от мен, семейството и приятелите ми.  Моля ви, изправете се. - каза тя, когато видя че старецът  е с изкуствен крак.
- Момче късметлия си, че имаш такова бижу до себе си. Ако бях с няколко години по млад щех да ѝ поискам ръката. Не го мисли, просто ѝ предложи. Виждам, че не е преродени, но сърцето и е чисто, душата и е добра. Направи я щастлива.
След тази реч, се от правихме неохотно към вратата...
- Кучко искам си роклята.
Заковахме се на място. Този луд ли е?
Ники не каза нищо. Врътна се на пръсти и свали ципа на роклята, после я метна в краката му.  Тя свали роклята пред погледа на всички, защото буквално всички се бяха стъпили да гледат. Ерик вдигна  парчето плат и го поднесе към лицето си.... Този да не би да души роклята. Щракнах с пръсти и тя Пламена в лицето му.
Наметнах Ники със сакото си, докато тя изхлузваше обувките си.
- Няма да питам какво по дяволите се случи преди малко. Просто искам да забравя.  Карах е в тишина до сградата предложих ѝ да остане у нас. Нищо че се отбихме до нейния апартамент, за да си вземе дрехи. Оставихме да свети. Когато се прибрахме в моя апартамент, тоест, апартамента на Хенри. Се преоблякох в спортен екип и си налях уиски, запали цигара. После се опомних малко.
- Извинявай, ти искаш ли питие? Ако ти пречи ще загася. - леле какъв съм идиот. Голям съм глупак. И преди да ѝ налея тя гаврътна моето, че и дръпна от цигарата ми, но се задави.
- Това е най ужасната вечер в живота ми. - изхлипа тя.
- Хей, Нкси, тази чаша си е за мен. Мисля, че това ти стига. Настаних се на дивана до нея, а тя тотално рухна милата, сгуши се до мен и се разхлипа. АМА БОГОВЕ, ЗАЩО..... Никога до сега не ми се е случвало да попадам в такава ситуация. С ревящо момиче на дивана....
- Тайлър...
- Мхм...
- Искам да забравя...
- Тук, мога да ти помогна, ако ми позволиш. - видях как едно дяволито пламъче проблесна в очите му. А тялото ми реагира само на погледа му, треперейки издайнически. Ама аз... какво ми става, Тайлър е сваляча от класа. Бих ли му позволила...
Усмихнах се дявошито на момичето докато мозъкът ми проектираше това което щеше да последва, ако тя се съгласи да ѝ помогна. Богове, толкова е сладка, невинна, особено когато се чуди къде да гледа. Знае , че ако ми позволи ще я отведа до Рая. Богове, трябва ли да разваля това примерно момиче, или тя ще ме вкара в правилния път.
В крайна сметка си кротувах като добро момче, каквото ме е възпитала да бъда  майка ми. Сладката ми съседка заспа на дивана и я пренесох в спалнята. Тъкмо се онесох до това ангелче и инстинктите ми се изозстриха, бях слух и зрение. Бях стихия. погледнах към спящата Ники. Тогава го чух, зареждането на пистолет. Имах нужда от пазители те си. 

Никой не заплашва приятелите ми. Ромул захапа ръката на Ерик  и се чу изстрел, пистолета тупна на  земята. Рем скочи на гърдите му и изръмжа в лицето му. Никога не съм бил толкова изплашен. Освен когато мислихме, че сме загубили близнаците на един панаир. Тогава бях само на 8, а те на 4. Бяха се върнали при колата, защото им се спеше, а ние ги търсихме къде ли не. Но сега се изплаших за Нея.
- Ники? ДОБРЕ ЛИ СИ? Светнах лампата, Тя се беше свила до таблата и трепереше, на половин метър от нея имаше дупка от куршум в матрака.
- Това е последния ти шанс Ерик, ако Я доближиш, Ромул и Рем  ще те кастрират. А сега се Махай. Махай се, защото ако те докопам ще искаш да не си се раждал. Сега вече и двамата имахме нужда да забравим и от много уиски. Богове нека не се мразя на сутринта. Нека и тя не ме мрази на сутринта....