Преродените

Проблем след проблем

– Ти спомняш ли си какво стана ,когато Миранда си тръгна? Защото на мен ми се губят доста моменти.

– Не много ,но ..така де, прекъснаха ни на най – забавната част. Ще убия сестра си ,само да си дойде.- Мислено отправих благодарност на Даймънд.

– Кога се прибират?- попитах докато ровичках из салата ,за да търся кротони .

– Утре кацат в Ню Йорк .Каза ,че имали много добри новини. По- важното е че са намерили децата и ще ги доведат.

– Ами проблема с визите?

– Оказало се ,че са американски граждани ,но били отвлечени. Следователно семейство Блек ,пак се е проявило като спасители.

– За семейство Блек тогава.-вдигнах чашата си с вино, не че му бях голям фен ,но имаше повод и то не един.

– И за новото му попълнение. –намигна ми и отпи. На вратата се позвъни.- Извини ме.-каза и отиде да отвори.

– Какво правиш тук?- ооо това и мишките на тавана го чуха.

– Какви си ги свършил?- чу се непознат мъжки глас и не звучеше като да е доволен. Нещо ме накара да се размърдам ,отидох до вратата и надникнах в коридора. Усещах неприятности и пак онова лошо предчувствие . Не е на хубаво.

– Това ли е тя?- лошо забелязана съм . Стомаха ми се преобърна ,от този човек можеше да се очаква всичко.

– Прибери се вътре. – Леле! Лошо ,много лошо. По тона на Роман разбрах ,че това не е молба. Отстъпих заднешком и затворих двойната врата на трапезарията.

– Махай се. – чувах приглушения глас на Роман , а тонът му не беше любезен

– Я ,не ми дръж такъв тон . Вчерашен ... -това прозвуча като ...зашлеви ли го?

– Няма да повтарям ,не си желан в този дом. – после вратата се затръшна./миг по – късно вратата се отвори с трясък

– Ти и малката ти пачавра ще съжалявате.

– Ще се изненадаш ,но за всичко си има време ,Деденце. А сега да те няма, преди да съм помел боклука на цялата улица с теб.- сега вече наистина се затръшна врата. Миг по –късно Роман влезе в трапезарията.

– Винаги се намира един дето да ми обърка плановете .

– И аз ли ?