Преродените

Раздялата

Оказа се, че нито Кейси, нито аз съм казала, че се случва нещо. Имахме си тайна. Пък и на кого да кажа. Обикновено, когато кажа, че имам охажор, той се оказва или с криминално досие или търси само секс. Сега просто ще се радвам на щастието си, няма да казвам на никого. Ще си пазя това само за мен. След седмица в приятна компания, Кейси трябваше да тръгва. Не искаше Крис да се домъкне и да развали всичко. Но каза, че скоро пак ще се видим.
Обратно в Ню Йорк.... След обстойни прегледи всички отвлечени се останови че са напълно здрави, което си беше, чудо. Софи вършеше чудеса. За изненада на Кейси, Хенри, Лили и децата бяха на летището.
- Я каква изненада, делегацията по посрещането е супер.
- Всъщност заминаваме за Ирландия. За постоянно - Хенри направо ме остави безмълвен
- Какво говориш, човече?
- Не сме само ние. Останалите скоро също ще заминават.
- Хайде момичета, вземете си "чао" с чичо Кейси и да се качваме на самолета. - каза Лили, а момичетата и Джейдън се сгушиха във  вече ошашавения блондин.
Изглежда, че Блек се разделяха и всеки поемаше по своя път.

СЛЕД НЯКОЛКО ДНИ....
Сега пък Роман със Софи и Дейвис заминаваха за Русия - тези им хлопат дъските, та нали там бяха отвлечените...
Коул пък хвана самолет за Италия - друг луд, до преди месец там имаше сума ти забрани заради смъртоносен вирус, а той хваща първия самолет за там.
Тайлър замина за ЮАР.
Тези направо се разпилява като пилци. След няколко седмици Дейвид се върна, но остана в къщата на Софи. Изненадващо за всички Лана се премести да живее с него.
Крис замина за Канада да оглави новия офис на фирмата там.
Щеше да е най - добре да замина и аз.
- Сара ще ме вземеш ли от летището? - звъннах ѝ тъкмо когато излизаше от работа.
- Кейс .. Ти... Тук ли си?
- Винаги ще съм там където е моето момиче.
Мислех, че Кейси ще е на хотел, но се оказа, че си има апартамент в центъра на града. Не очаквах такава изненада.
Той, не само че ми даде ключ за апартамента, но и поиска да се преместя при него
Какво друго можех да направя, освен да напусна квартирата си.
Еха... Аз да съм с момиче и то, не кое да е. Сара Грегъри. Простосмъртна, близначка на самородна.
Но Тя ме допълваше идеално
Сега смени галерията, в която работеше и то за такава в центъра. Аз, аз се занимавах със семейния бизнес разработка на софтуер и, кой мислите, че се грижи за тези неща към фондацията......
Няколко седмици след пристигането ми в Чикаго чух, че Коул, пак събира родата, но този път само Тайлър е отишъл, другите зад граница са прекъснал връзка... Настанаха тъмни времена за Преродени те, криехме се, защото буквално ни ловуваха. Със Сара трябваше да сменим няколко щата, докато не се забутахме в Маями - Флорида...
Тя работеше в хубава галерия, а аз като програмист за тамошна компания.

Телефонът ми звънна.

- Кеси ,ще ме вземеш ли  ? - беше Сара.

– Да ,къде си ?

– Опитвам да им се измъкна ,но ...

– Къде си ? Идвам- по най -бързия начин.- излязох от апартамента и тръгнах по улицата,оглеждайки се за моето момиче.

– Близо до апартамента на две преки..Кейси..?- той ми затвори. Пак го набрах . 

Тези типове бях ацяла тумба и ме принудиха да вляза в някаква задна уличка. Къде си Кейси...

– Какво си купи куклата от магазина?- попита единия . -метнах торбите с покупките и хукнах към другия край на пресечката. Грешен ход ,от там ме пресрешнаха приятелите му.

– Бързаш ли за някъде?- приближаваха се повееч към мен ,а аз все повече се чувствах като в капах и накрая капана щракна . Запушиха ми устата и ме притиснаха към земята. опитвах да се отскубна ,но 4 към 1 не е в моя полза. Захапах ръката ,на единия и се развиках...

– Момчета ,хей момчета- това беше Кейси,той  свирна ,за да им привлече вниманието.

– Чупката или ще те гръмна - насочвайки оръжие към него. - Кейси се засмя,после направи нещо странно с ръцете си и двама от нападателите ми паднаха превивайки се от болка . Другите двама побягнаха .

– Избрахте грешното момиче. - повалените запълзяха към другия край на уличката,но отново закрещяха от болка.  

– Добре ли си? Сара?- коленичи до мен 

– Да ,но съм изплашена- ,не спирах да треперя..той ме гушна така както си седях на улицата. 

– Повярвай ,аз се изплаших повече.Всичко ми се сви ,когато те чух да викаш. - гушна ме още по- силно,след няколлко минути се прибрахме... – Събирай багажа местим се . Софи ще ме убие ,ако ти се случи нещо.

– Липсват ми ,всички.  - казах и започнах да вадя къфарите ,а те си бяха готови. Най необходимото беше бътре. 

Общо взето с приятелите си загубихме следите за дълъг период от време едно 15 години + - малко отгоре.... В началото чувахме по нещо от  Коул или Тай, но после нищо....