Преродените

Ритуали и нови Дракони

Готината ми съседка искаше да се приготвим за излизане. Днес бил деня на водата или нещо такова.

После Дейв набързо ми разказа ,за дните на стихиите и как следващите единадесет дни ,тоест вече десет с днешния преродените почитали елемените и стихиите от които черпят сила.

Звучеше интересно.

Когато се събрахме всички край реката ,бяхме инструктирани да пуснем нещо във водата ,монета коричка хляб, цветче...каквото и да е . Бръкнах в джоба на дънките си и извадих монети.Дейв извади коричка хляб. Кога беше успял да я вземе, не че имам нещо против . Просто е доста сръчен.

– Когато хвърляш в реката се помоли, просто отправи молитва.

– Каква молитва ,има ли нещо специално което се казва?

– Не ,импровизирай.-после целуна коричката и я пусна във водата

Направих същото с една монета и я метнах в реката. После отправих молитвата си. Беше нещо от сорта на „Богове ,пазете ме и ме закриляйте. Водете ме в правилния път."

После всички се разотидохме.

Вечерта направих барбекю , малко шишчета ,някоя и друга пържола, Дейв направи страхотна салата с гриловани зеленчуци. Вечеряхме в задния двор ,когато Дейв ме зяпна ,ръката с която поднасяше вилицата към устата си замръзна във въздуха.

– Наред ли е всичко?- попитах и започнах да се оглеждам през рамо.

– Това трябва да го видиш. Не съм виждал подобно нещо.- очите му ме следяха. Беше странно. – по добре се погледни в огледалото.

Какво ми имаше, дали не се бях пипнала по лицето с мръсна ръка и сега маринатата да се е размазала по мен. Не казах нищо ,но отидох в банята да се измия . Това вече не го очаквах! В отражението на огледалото видях момиче което прилича на мен ,но това не бях аз...

Нещо като змей бе се настанило в деколтето на момичето в огледалото. Главата на митичния звяр се беше настанила над гърдите му/ ми. Погледнах не в огледалото а към тялото си , свалих си блузата и се огледах пак в огледалото. Това не беше змей , а дракон ,чиято глава се беше разположила така сякаш пазеше сърцето ми от лявата стана ,минаваше по врата ми стигаше до дясното рамо и от там надолу увивайки се около тялото ми. Нахлузих блузата ,после проследих тялото на дракона ,което се подаваше изпод късите ми панталонки и се увиваше по левия ми крак чак до глезена.

– Да му се не-ви-ди.

– Добре ли си ?- чух гласа на Дейв от другата страна на вратата.

– Да, връщай се на масата, идвам след малко.- вече не чувах стъпките му, мушнах се в стаята си и се преоблякох със един стар екип, дори дръпнах ципа на горнището ,в опит да се прикрия.

– Кажи ,че ми се е сторило и ,че нямаш глава на дракон в деколтето.

– Ти къде гледаш?- пресегнах се и го разроших, засмях се , а после добавих .Привидяло ти се е .

– Трябва да кажеш на Залия. Тя ще ти помогне, ще знае .

– Не, на никого думичка.

Това с ритуалите ,които не бяха кой знае какво, и не изискваха жертвоприношение продължи още девет дни. Някое от момчетата Блек идваше да ни вземе с кола, спазвахме ритуала за определения елемент или стихия и се връщахме. Ако ни видеше човек сигурно би звъннал в полицията или направо в някоя психиатрия ,да ни затворят. Група откачалки извършващи странни ритуали в гората

Сега се чувах с татко, а през повечето време се мотах с Даймънд излизахме на кино ,ходихме да си купим дрехи и такива неща. С Дейв организирахме вечеря на която поканихме семейство Блек .

Богове? Кога мина цял месец. Значи ми остава още един преди да започна работа. Една сутрин със съквартиранчето решихме ,че ще се излежаваме и че ще гледаме телевизия. Да ,ама Не.

На вратата цъфна Залия Блек ,набързо ми обясни ,че тя Даймънд и Коул щели да ходят до Мексико, по работа. Господин Блек пък заминавал с Тайлър и Хенри за Австралия ,пак по работа, и че на мен се падала честта да се грижа за болния от летен грип Роман.

– Не ,че нещо ама ,нали е сгоден ,не може ли годеницата му......

– Оливия е в Европа по семейни дела.

– Добре ,ще го наглеждам. – Насадих се на пачи яйца май ,ама беше късно да си намирам оправдание.

– Намирисва ми на нещо гнило.-каза Дейв ,надничайки от хола

– Аз пък си мисля ,че Яко се Прецаках.

Нямаше и половин час откакто госпожа Блек си тръгна и „пациентът" вече ме търсеше.

– Къде си по дяволите?- гласът му беше отпаднал и дрезгав.

– Идвам де ,идвам .- започва се .

Три минути по- късно стоях в хола на Блекови.

– Роман ? Горе ли си? – изкачвах стъпалата към горния етаж.

– В дъното .- опита се да извика от стаята си- единствената отворена врата.

– Боже ! – стаята беше затъмнена с дебели пердета. Смърди! – с решителна стъпка се отправих към прозорците уж да проветря...

– Спри! Гол съм.

– Богове! – излязох, преди да затворя вратата успях да кажа ... Облечи нещо и слез .