Преродените

През очите на другия

– Наред ли е всичко?- попита Дейв застанал до вратата на кабинета.

– Влизай де. Надявам се Даймънд и Тайлър да са добре,успях да ги предупредя,дано се измъкнат и да успеят с мисиите си.

– Знаеш ли мислех си да покараме малко ,залез е и не е толкова горещо.

– Става ,може да отидем в парка и ....-какво ми става, защо виждам хола на семейство Блек? Ооо това е Марис ... или както там беше

Без да искам станах неволен свидетел на следния разговор...

– Миранда ,незнам къде са останалите .

– И не ти казаха къде отиват. Така ли?

– И да са ,бях зает да повръщам и да седя над тоалетната ,дори не съм разбрал кога са тръгнали или за къде.

– Роман ,не ме лъжи. Знаеш. Добре ,щом не ми казваш ще се обадя на дядо и ще му кажа да прати екип да ги потърсят.

– Забранявам ти . – извика момчето

– Как смееш? Ти си никой. Никой.- тази определено е зла.

– Семейството ми е добре ,ако не бяха щях да разбера. ...

– Софи? Добре ли си?- гласът на Дейв ме върна обратно.

– Какво ? А! Да добре съм и май не само аз .

– Сигурна ли си ? Очите ти бяха странни като на котка или дракон, имаха странене блясък

– Да вървим за сладолед .

– Ама нали щяхме да ходим в парка ?

– Първо да видим „болния",после за сладолед и в парка.

– Защо ще ходим у Роман? Нали си има бавачка?

– Именно ,да се уверим ,че не я е убил.

– А?!

Позвънихме на вратата. Отвори я разгневената блондинка.

– Какво искате? – направо ни кресна в лицата

– Нищо ,само минаваме да видим как си.

– Добре ,а сега се махайте.- изсъска ни блондинката

– Кой е ?

– Никой,скъпи ,почивай си.- но преди да затръшне вратата ,пъргавото хлапе се шмугна вътре.

– Как си Роман?

– Ооо ти ли си приятелче? Къде е съквартирантката ти?