Неговата Тайна

111 11 0
                                    

Докато вечерях с Оскар му разказах за Кейси - ами като няма с кой ще си говоря с котарака, малко ме е страх да се впусна в нещо такова, едва го познавам

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Докато вечерях с Оскар му разказах за Кейси - ами като няма с кой ще си говоря с котарака, малко ме е страх да се впусна в нещо такова, едва го познавам. Но е трудно да му устоя.Говоря за Кейси. Малко е луд но е страшно мил... Обикновено такива като него не забелязват такива като мен, но си пишем редовно от както се прибрах в Чикаго. Всъщност само той ми е в списъка онлайн приятели, от всички с които се запознах. Вярно онази вечер в хижата само Коул Блек се появи да поговори с мен, но това беше, за да дразни Бианка.
В голямата къща близнаците ми правиха компания и ме мъкнеха навсякъде, на ски, на кино.... Блекови се бяха прегрупирали и, ако не бяха те двамата щех да си скучая. Е какво пък. С Оскар хапнахме и сега се преместихме в спалнята, котаракът се настани на леглото, а аз се отпусна до него и си пуснах музика. После си писахме със Софи. Странно ми е да я наричам сестра. Сега я имам, тук е, но май никога няма да сме като Картрайт. В чатове те с Кейси доста се опознахме и днес беше лесно да разговаряме, но ако не беше пътуването до Ню Йорк и преди това ските и киното, нямаше да обеля и думичка и щях да го разкарам.
На следващия ден в галерията. Часът беше почти 11:00 врата се отвори и Кейси влезе. Помоли ме да го разведа, но вместо да ме пита за скулптурите или картините най спокойни флиртуваше.
Изчака да се сменя с колежката си, а тя защо ли ме гледаше така сякаш съм ѝ изяла десерта...!?
- Хареса ли ти обиколката?
- Да, но повече ми хареса това, че бях в твоята компания.
- Е, какво ти се прави днес?
- А на теб? Вчера те водих на обяд и на разходка, днес, ти избираш.
- ммм.... Тук, май няма какво много да се прави. Може би домашно кино? - и след като аз избирам трябваше да го поканя на гости, но го оставих той да избере филма.
Естествено избра ужас. Пет минути след началото на филма, забелязах, че ме зяпа.
- Искаш ли пуканки? - трябваше да се махна за малко от хола. Оскар ме последва в кухнята и докато чакам пуканките да станат котаракът ми реше да допре главата си до моята и замъка сякаш ми говори. После косматата топка изхвърча към хола и се заумилква в краката на моя гост.
- Сара.. Оскар дали ще ме ухапе, ако се опитам да го погаля?
- Щом е в краката ти, значи иска да го погалиш. - казах и си хапнах пуканка, после сложих купата между двама ни. Изглежда сме заспали, защо силно думкане по вратата ме събуди, но бях приклещена от заспалия Кейси.
- Ей.. ще се мръднеш ли?
- Заспивай...
- Има някой на вратата...
- Стой тук. - кратко нареди Кейси и бос, се затътри до вратата, която щеше да изхвръкне от пантите.
- Къде е жена ми- заваля съседа от горния етаж.
- Господине, сбъркал сте вратата. Аз съм на гости на сестра си! -кротичко отвърна Кейси, лъжец и половина.
- Жена ми, няма брат. - Оскар изсъска и скочи към пияния като кирка съсед. - Ааа... ние нямаме котка... Извинете-заваля съседа и се затътри към горния етаж.
- Добре, че имаш войнствен котарак. - подсмихна се дяволито рубокосото момче. - Трудно щяхме да се разберем с господина. - засмя се Кейси. - Хей, не че да нахалствам, но ако искаш мога да остана на дивана тази вечер. Онзи не ми се понрави.
- Мм... - от горния апартамент се чуха викове и последва силен трясък. - Май не е никак лоша идея. - последваха още шумове от съседите над моя апартамент. Нямаше да мога да заспя и реших да гледаме още един филм. Оставих го пак да избира филма - този път беше екшън комедия. Доста се посмяхме и май пак съм заспала, защото...
-Какво... правиш....?
- Шшш... Заспивай...
- Ръцете ти шарят навсякъде.
- Сара... Имам нужда от теб. - запримигах аз.. - Трудно е за обяснение, но ти ме държиш на земята. Ти си това което ме балансира, моята котва.
- Разбирам - прошепнах тихо, а той допря чело до моето.
- Отивай да спиш, аз ще догледам филма. - Само, че не помръднах, тогава Кейси ме вдигна на ръце и ме занесе в спалнята ми. - Сега да не кажеш, че те е страх от тъмното. - това момче не спираше да се шегува.
- Не, но... Не е нужно да спиш на дивана.
- Обещавам да кротувам - в този моминт Оскар скочи на леглото и изсъска, намести се по средата и започна да си остри ноктите. - Оскар, да ме прощава друже, но вече не си единствения мъжкар тук. - наблюдавах как Кейси хвана котарака за врата и го пусна в коридора. - прихнах да се смея.
- Не е единствения мъжкар, а? Да, не ревнуваш от котарака? - сега той се смееш.
- Вече съм повече от сигурен, че ти си моето момиче.
- Как го разбра?
- Допълваш ме. Тук - посочи към сърцето си и - И тук - посочи към гърдите си. - Знам го със сърцето и душата си.
Просълзих се и за да скрия това се сгушил до гърдите му.
- Душичка. - започна да прави кръгове с длан по гърба ми.
____________________
Е домързя ме да ги направя хиляда думи

ПрероденитеWhere stories live. Discover now