Преродените

Амнезията

Хлапето беше симпатично ,от останалите обаче ме побивах тръпки. Първа заговори лекарката....

- Миличка ,помниш ли какво се случи?

- Не.

- Можеш ли да ми кажеш името си ?

- Не.- едно гласче ми нашепваше да си мълча.

- Можеш ли да познаеш някого от хората в стаята? - пак онова гласче- Мълчи си, няма страшно. Никой няма да те закача ,ако кажеш ,че не ги познаваш.

- С-с ... Аз ..Н - н - не ,не познавам никого . - Едно от момчетата наведе глава. Беше най- симпатичния ,но и най - опасния -според сетивата ми. Хлапето се разплака,преди да наведе глава и да се гушне в симпатягата,забелязах как долната му устна трепери.

Момичето с дългата черна коса,се сгуши в латиното, а той започна да разтрива гърба ѝ. Възрастните мъж и жена сплетоха пръсти. Другите три момчета се чудеха ,кого по - напред да успокояват.

- Легни и си почивай,скоро пак ще мина да те видя.

Нищо не казах ,но си легнах. Полежах малко ,после се надигнах и пропълзях до горната табла. От там можех да гледам през прозореца . Онези хора ,излязоха на двора. Не чувах ,какво си говорят ,но някои бяха разтроени - малкото момченце и момичето с хубавата коса.

Онзи, опасния симпатяга ,направо рухна на земята и впи пръстите си в косата си. Мъжът и жената се лутаха насам натам и говореха с другите. После момченцето хукна на някъде, след него тръгнаха две от момчетата, много си приличаха и човек лесно би казал ,че са близнаци.

Не разбирах ,какво става ,но знаеш ,че е заради мен . Ами тези двамата? Стараех се да не вдигам шум ,не исках да им преча. Едното легло изскърца ,момчето леко се раздвижи и изстена . После забелязах ,че и другото момче помръдна или трепна от болка. После и двамата завиха от болки, запуших ушите си и се разплаках ,после повърнах ,защото ми прилоша. Защо усещах болката им . Ако тях ги болеше, мен ме болеше два пъти повече . Те викаха ,аз крещях, и така докато не дойде сестрата да им даде нещо за болките ,мен благоволи да ме премести. Колкото повече се отдалечавахме по коридора толкова по- малко болка усещах. Сестрата ме остави насред коридора и изчезна, но още преди да стана от количката ,тя се появи с едно младо момиче.

- Теб те познавам. Виждала съм те ,но не си спомням името ти. - супер ,проговорих.