Преродените

Експериментът

Тревон, Клара, Меган, Грейсън и Лана се събудиха оковани с вериги и то в клетки за животни...
Изглежда бяха в мазе, студено и влажно, тъмно и смърдящо на смърт.
- Ей, хора, добре ли сте? - изглежда Тревон се съвзе първи.
Меган се разрева, Клара се опитваше да я успокои, но бяха в отделни летки. Лана се опитваше да успокои и двете момиченца. Грейсън и Тревон се опитваха да отворят клетките си, но без успех. Сякаш веригите им, попиваха енергията, какво ли не опитаха с телепатия, с енергия, със сила....нищо, нулев ефект.
-Тревон имаш ли коз в ръкава? - попита Лана
- Използвах най- добрите си атаки и,номера с отключване то не действа.
- Ще опитам да разтопя едната пръчка, като я нагрея-Лана не постигна нищо сякаш силите ѝ бяха изчезнали.
- Лана, май трябва да си с Дейвид, неговият елемент също е огъня, ако бяхте заедно, можеше да си размените искра и това щеше да те направи по- силна. - каза Грейсън
Някой отвори вратата и всички се разкрещяха"Пуснете нии... " Мъжът който влезе се приближи към клетката на Лана и Грейсън се напрегна, но я подмина и после непознатия отвори клетката на Мег, тогава всички започнаха да викат... "Остави я." "Да не си я пипнал" "Изрод, остави я ,тя е на 4"
"Вземи мен", но мъжът не спря и изведе малкото момиченце, а то не  спираше да пищи и да се дърпа...

Влязоха в  малка стая - празна свалих оковите от детето, а то се сви в единия ъгъл . Мъжът  потри длани и ги постави от двете страни на момиченцето, ти се разплаква, прехапа устни, но не издържа и изпищя от болка, защото мъжът правеше нещо с мозъка му. После излезе, но на негово място дойде някаква дребна женица с убийствен маникюр, тя пък издра момиченцето сякаш е попаднало под ноктите на див звяр, след нея влезе друг мъж, той почти удави момиченцето, елементът му беше водата и почти я удави, когато реши че ѝ е достатъчно я замъкна в клетката. После измъкна ха следващия, с него приложи ха повече сила, пуснаха ток, давуха, душиха, биха..... Държаха ги жадни и гладни, измъчваха ги по всевъзможен начин. Накрая ги приковаваха към стол и им промиваха мозуците  изменяйки спомените им за всичко и всички, използваха страховете им и ги караха да оживеят. Колкото повече се бореха децата, толкова по болезнен беше процеса. Толкова по- жестоки бяха мъченията, а това забавляваш мъчителите им. За разнообразие ги караха да се бият един срешо друг. Брат срещу сестра, приятел срещу приятел. А ако случайно попадне ха на близнаци мъчителите им се забавлява ха особено много да тестват връзката им. Начина по който единия усеща болка на другия от близнаците просто ги забаляваше. А когато успеха да ги пречупят, тогава ги местеха в общи помещения. Всичко беше с цел да загубят единтичност, да загубят връзка с елементите или с пазители те си. Имаше и наказания за това. Използваш елемент, измъчват те със собствения ти елемент. Пазителят ти се е появил и се опитва да те защити, атакуват те с нещо по-голямо и страховито. Всеки ден в този затвор беше мъчителна битка на волята и душата. Когато им скимнеше ги държаха гладни или жадни. Ако се случеше някой да превърти го убива ха и караха другите да гледат. Последния път това се случи с едни близнаци от Танжер. Момичето започна да мята огнени кулба и накрая Пламена като факла, за да защити брат си от пазачите, а братът използва светлината, за да ги за слепи и да измъкне ключовете от пазачите, за да усмирят сестрата застреляна брата, а после накараха всяко дете да мине и да я пореже с бръснач. Един малък лек прорез. Повечето изпълнява ха заповедта механично и по даваха бръснач на следващото хлапе.... И така прекарани в мъчение минаваха дните, седмиците, месеците....
През това време цялата фондация ги търсеше, използваха всички ресурси и средства, но без успех. Софи сунуваше кошмари, но не можеше да навърже нещата или просто не сунуваше нищо. Драконите бяха замлъкнали. Соколът на Ди с нищо не помагаше, Лъвът на Матео се беше смалил до малко котенце. Кой и какво и защо преследваше преродените по цял свят. Множество трупове на двойки бяха открити във Венеция, Марсилия, Хаваи, София, Анкара, Атина.... Някакво зло накара преродените да се крият в миши дупки. Изчезваха , лекари, учени, бизнесмени, обикновени хора, учители.... Никой не беше в безопасност.
Роман и Тайлър не откриха нищо, някой беше убил единствената им следа, но сега трябваше да бягат от полицията, защото ги бяха видели надвесени над тялото. Хенри се опита да ги покрие като каже, че работят за тях, но този път началниците не съдействаха . Някой здраво беше разтърси техния малък свят. Вече пет месеца нямаше следа. А полицията не напредванше ама никак. Една вечер когато лампите бяха загасени и се предполага ше, че всички спят Тревон се измъкна от леглото си и събуди Клара, Меган, Грейсън и Лана.
- Време е да опитаме. - събраха се в кръг и седнах на пода.
-Ако ни хванат... - гласът на Клара потрепери
- Поне ще сме опитали. - Грейсън се опита да я укоръжи
- Огън, Вода, Въздух, Земя, Слънце, Луна, Дух, Квинтесенция, Мрак, Светлина, Чиста енергия...... Хлапетата повтаряха това като мантра. Така ги бяха учили Картрайтови на контрол. Около тях започна да се събира енергия, усещаха я, значи не бяха безполезни, имаха шанс. Нямаха право на грешка. Тънка бяла нишка свързване техния кръг, преминаваше през душата и сърцето на всеки. Беше хубаво да се почувстват отново живи.
- Нека мислим за семейството и приятелите си. Но към кого да се обърнем за помощ? - прошепна Лана
-  Колкото и да не ми се иска единствения ни шанс е Софи. - прошепна Тревон
Всички мислено и гласно повтаря ха нейното име... Софи беше задрямала на дивана в хола. - "Софи, Софи... Помогни... Усети как душата и се издига и се носи над.... Гора... Поля... Тази сграда... Изоставена, порутена...  ОБАЧЕ ЗАЩО ВСИЧКИ ГОРОРЯТ НА РУСКИ?!... Софи падна от дивана и се удари в масичката.... Енергията около хлапетата се разсея...
- Дали успяхме въобще?- попита Грейсън
- Дано не са ни усетили- каза Лана
- Софи е свръх чувствителна, дано е усетил нещо. Обаче съм изтощен. Измъкна Тревон....