Преродените

Тя си спомни

В апартамента на Хенри....

Момичетата се хранеха тихо в стаята му ,а той беше заспал на дивана .

Лана предложи да измие съдовете ,Сестра ѝ се оглеждаше и бездействаше ,но забеляза заспалия мъж на дивана ,едната му ръка си почиваше на гърдите ,другата леко висеше от дивана ,единият му крак се беше изхлузил на пода ,носеше спортно долнище и беше гол до кръста, имаше Сова върху гърдите- същата като нейната, заради която ѝ смъкнаха кожата от гърба. Тялото му беше спокойно и отпуснато ,но мускулесто и красиво....Какво си мисля ,за Бога?! Тя грабна одеялото ѝ го метна върху Хенри.

- Лил,ти го харесваш, нали? - подкачи ме сестра ми

- Него?! Не.

- Лил той ти даде искра ,благодарение на нея си в топ форма ,не защото някаква псевдо лечителка с благовония се щура 3 часа наоколо и припява на развален китайски или каквото беше там

- Лана ...просто млъкни ,може да е хубав за мъж ,но....

- Значи признаваш ,че съм ти хванал окото- каза Хенри сънено ,а гласът му толкова... приятен ,дрезгав,топъл.. ..

- Ти... Не говоря с теб . Ти ме отвлече.

- Ти се опита да крадеш от мен .

- Защо ,онова хлапе не подпали къщата?

- О ,Дейв ли? Това беше блъф, пък и Софи използва една от дарбите си и създаде илюзия.

- Защо не направихте нищо?

- В затвора са .

- Да ,но първо онзи изрод се гаври със сестра ми , а после нареди да ме пребият .- вече бях ядосана

- Съжалявам за което ,по - добре ли ще си ,ако ти кажа ,че усетих всеки удар с камшика,и усещах това което причиняваха и на сестра ти ,защото вие двете сте свързани, а изглежда ,ти и аз също ...

- Не ,не ....

- Значи ,все пак ти пука, за един Блек ?- и пак онази усмивка

- О,аз отивам да слушам музика.- Лана се изниза от хола

(Лана ,пусна музика ,но измъкна телефона си и набра номера на Грейсън- братовчед на Лестър)

- Защо ме гледаш така?- попитах момичето ,докато си нахлузвах тениската

- Никак не те гледам .