Преродените

ПРЕПЕЧЕНИ ФИЛИЙКИ?!

С голям зор накарах болния да слезе на долния етаж и се захвана с разчистването...само си представете планина от оповръщани тениски и чаршафи Първо трябваше да отворя прозорците иначе и аз можех да си издрайфам червата . Отидох до банята взех мопа и избутах всички неща в ъгъла, взех един от чаршафите и грабнах всичко с него . Горката пералня, сигурно не е виждала подобен бълвоч. Както и аз , заредих първата порция пране и потърсих болния, но не го открих в хола ,нито в кухнята...,накрая излязох в градината. Съседите имали басейн! На ръба на въпросния басейн лежеше болния проснат по очи. Ужас! Припаднал ли е ? Приближих се внимателно и видях ,че лочи от водата.

– Отврат!

– Освежаващо.

– Ти ...извинявай ,ама не си наред нещо. – момчето се претърколи ,но на грешната страна и цопна в басейна ,добре че беше плитък(не мога да плувам),нагазих ,но не достатъчно бързо.Уж болния ми съсед ,изплува с лекота на повърхността и започна да „кръжи" във водата като акула ,около жертвата си.- Да не си загуби ума? Болен си а правиш такива глупости. Ако се беше удавил?

– Мога да плувам .-усмихна се невинно момчето ,но усмивката му се помрачи излезе от водата и хукна към къщата.

– Даа.., цъфтиш и пращиш от здраве. –констатирах аз и на свой ред тръгнах към къщата. Тъкмо на време ,чух телефона да звъни.

– Кой е ?

– Здрасти ,как е брат ми? –Даймънд беше в добро настроение

– Амиии....

– Ясно.Кажи му че ,ако не те слуша ще го набия като си дойда .

– Съмнявам се да се трогне или да се стресне въобще.

– Тогава го заплаши с мама.

– Да бе . Абсурдно е .

– Опитай и ще видиш .

– Ще си го запазя ,ако много почне да ме дразни, поне да имам един коз.

– Толкова имам да ти разказвам ,но това ще почака ,да си дойда. После затвори.

– Ейй, с кого говориш?

– Вашите проверяват дали още си жив .

– Гладен съм.

– Предвид симптомите минаваш на диета с препечени филийки.

– Според теб ,така като ме гледаш ,мога ли да оцелея на препечени филийки?

– Ще ти се налижи, поне три дни.

– Абсурд, искам сандвич с пилешко.- заяви най безцеремонно.

– На твоя отговорност. – после ми вися на главата докато приготвям сандвича. Само че когато подуши миризмата която се носеше из кухнята от сандвича изтича към мивката и повърна.– Значи сандвича е за мен . – подхвърлих му една филийка .

Изгледа ме злобно ,но заръфа филийката, после ми метна кръвнишки поглед щом видя че си хапвам от сандвича му.