Отровно бъдеще

Глава 4

Елена

Снимките на приятели и близки се прехвърляха само с едно бързо движение върху екрана на телефона, но аз не им обърщах особено внимание. Скролвах във фейсбук само, за да убия време и мисли и същевременно надявайки се да ми се доспи. Не трябваше да пия това кафе, което Софи ми бе приготвила. Винаги ме държеше под адреналин часове наред, но имах нужда от малко течност, за да разбудя мозъка си.
Стегнатата фигура на Калоян влезе в стаята, покрита само с една кърпа от кръста надолу. От русите му коси все още капеше вода, а тези капчици се свличаха от ключиците му надолу. С една ръка потриваше брадичката си и знаейки процедурата му, той се мажеше с одеколон след бръснене. Свлякох погледа си обратно към телефона и продължих да прехвърлям незначителни статии и снимки.

- Как мина деня ти, пате? - можех да усетя погледа му, докато ме питаше.

- Добре. - отвърнах без да го поглеждам. Не бях на тема разговори, особено с него. Опитах да не се задържам много с него в близост, защото знаех, че ще разбере как нещо не е наред. Или аз бях прекалено прозрачна, или той ме познаваше прекалено добре.

- Всичко наред ли е? - попита и знаех как ме гледа преценяващо. Реших се и аз да отвърна, затова свалих телефона и вперих вниманието си в него. Дори не знам кога вече бе облякъл долнището на пижамата си.

- Да. - кратко и ясно. - Притесняваш ли се за нещо?

Опитах да звуча колкото се може по-малко подозрителна.

- Може би. - вдигна рамене и разроши косата си. Това движение всеки път ме караше да прехапя езика си от леко вълнение. - Какво имаше в онзи колет?

И добре, че спрях с хапането на езика, защото ето тук щях да си го откъсна. Поех въздух на пресекулки и вдигнах одеалото към гърдите си.

- Казах на Таня, че искам нов чифт клин и тя е решила да ми го купи като подарък и си е направила шега. Това е.

Изкусната лъжа, която успях да плъзна и замеся невинната Таня в нея, явно ми се получи, защото погледа на Калоян рязко се промени след чутото. Знаех, че е продължил да се чуди какъв е бил целия този фалш.
Успях да го разсея.

- Таня винаги е имала добър хумор.

- Така е. - отместих погледа си в страни и се загледах към декоративните делфини поставени върху черния скрин до вратата. Бяхме ги взели като сувенир от едно море в Гърция. - Как мина твоя ден? Нещо ново в работата? - смених темата знаейки, че Калоян можеше да говори на тази тема с работата си два дни подред. Обичаше да обяснява новите си джаджи, които конструираше, защото работеше в техническия отдел на компания по роботика.