Глава 16

408 40 7
                                    

Тервел

Не можах да заспя тази вечер.
Не знам дали беше заради алкохола, или заради факта, че пропуснах и устоях на Елена, както абсолютно никога досега. Тя бе толкова красива, ръката ѝ пасваше толкова добре и перфектно в моята.
Да не говоря за това, че ми се вдигна само от факта, че тя ме пожела.
В паметта ми още плуваха онези големи, кръгли, катранени очи, които ме гледаха с тръпка, с желание и много покорност. Честно, не мога обаче да си спомня последните пъти, в които я бях докосвал. Мина се наистина много време, в което аз се опитвах да се отърва от рязкото ми пристрастяване към алкохол през първата година, после заех мястото на Андрей, след като той хвана букета в петата година, и след това, в седмата, се изчиствах от всички минали връзки с черната работа, която бях заел. Исках да постъпя правилно, заради Елена. Заради дъщеря ми, Катерина, която и веднъж не съм прегърнал и видял на живо. Не исках да си го призная, всъщност, никога нямаше да го призная, но след като Андрей умря, бях изпратил човек там, за да е близо до тях и да ми казва какво се случва.
Знаех приблизително всичко - нейните приятели, знаех за Калоян, за бога, дори знаех за това, че те едва се докосват и ако го направят ще е мисионерската и много скучно, поне по описание на Дан. Окей, признавам, това, че е хванал момичето ми, годеницата ми, да прави каквото и да било с Калоян, е малко плашещо, но в крайна сметка това бяха само мои заключения. Калоян не беше способен на нещо повече от мисионерската. Беше куче, много по-смотано от мен.
Залагах си топките, че той дори не я чукал както трябва. Тя е с него, и продължава да държи на него, защото ѝ осигурява сигурност и постоянство. Разбирах това.
Но и аз вече бях чист.
Наистина чист, и така вече от година насам.
Господи, само ако можех да обясня това на Елена, ако можех да ѝ кажа само, че вече може да зареже Калоян и да се върне при мен заедно с дъщеря ни, защото вече няма нещо, което да ги застрашава.
И този път, дори да имаше, щях да направя всичко по силите си, за да не ги изоставя отново.
Тогава не мислех, а дори да го бях направил, на практика нямах друг избор освен да се подчинявам на копелдака Андрей, защото той постоянно ми показваше снимки на Елена с думите "Не забравяй, че я следя. На кайшка си."
По дяволите, всеки път си изкарвах яда после върху някой от хората в бара.

Телефона ми извибрира върху лакътника на дивана и се наложи да се надигна, за да го достигна. По ръката ми започнаха да пълзят тръпки, защото бях лежал прекалено дълго време върху ръката си и се наложи да я размърдам леко, докато отключвах устройството.

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now