Отровно бъдеще

Глава 23

Елена

- Бях до Спенсър. - казва сякаш мисли, че не виждам колко е пиян. Движенията му са бавни, очите му червени и той самия е в полусвяст. Боже господи, това Калоян ли е въобще? Пиян и така разхвърлян, рошав и мокър. Това не бе мъжа, когото познавах. Господи, не беше. - А ти като гледам реши да се появиш. - подсмихна се злокобно, прекалено накриво и насилено. Сърцето ми препусна в удар. Бях уплашена, защото това нещо бе ново. - След цялото забавление в Лондон може и да си се сетила, че тук ти е семейство. Е, да, случва се да забравиш. Все пак не само това ти е на главата, нали? - започна да се заяжда, докато правеше крачки към мен. Бавни и къси, докато накрая не ме опря до вратата на Катя.

- Катерина спи. - отсякох сдържайки всички срички в гърлото си, които щях да нахълцам.

- Дъщеря ти ли?

- Какво намекваш с това? - сопнах се насреща му, но това предизвика отчаяно засмиване от него. Плъзнах се по вратата и направих крачка назад, за по-голямо разстояние.

- О, не нищо. - отметна ръка, едва не я фрасна в стената. Изведнъж ми прижаля за него. Изглеждаше толкова отчаян, толкова загубен и съкрушен, но и толкова злобен, сърдит и наперен, както никога досега.

Стиснах очи и му обърнах гръб, тръгвайки към спалнята ни с намерението да си лягам. Бях скапана и караница не ми бе по нервите. Щяхме да обсъдим всичко, но утре, когато бе трезвен. Сега бе изключено.

- Хей, къде тръгна? - подсвирна зад мен, когато бях стигнала вратата на стаята. Защо се държеше така, за бога. Той преувеличаваше, преиграваше.

- Калояне, престани да викаш, детето спи. - едва не изсъсках насреща му, което предизвика ококорване на сините му очи. Ръката му бе свита в юмрук, докато минаваше покрай мен.

- Нека си легнем като едно хубаво семейство тогава. - веждите му саркастично се повдигнаха.
И в този момент вече знаех, че той бе научил.

- Нека поговорим утре. - примолих му се, когато затворих вратата на спалнята. - Защо си оставил Катя при Софи от вчера?

- Имах работа. - сухо държание, нищо ново. Събу панталоните си с триста мъки, преборвайки се с колана. - Имам нужда да разпусна, сещаш се.

Щях да откача и той много добре го виждаше.

- Престани с глупостите. - отсякох, но самата аз усетих нервноста в гласа си. Калоян можеше да е мекушав, но не бе глупав. Никак не бе глупав. - Грижите съм ги дала на теб, не на бременната си сестра.