Глава 12

407 35 11
                                    

Колата мина през една дълбока дупка на пътя, пълна с вода от дъжда, които се изля преди два часа. Пръски кал се разхвърчаха по тротоара, които подминавахме и аз се уверявах през това време, че съм пълна глупачка, задето се вързах на целия цирк с Тервел.
След приключването и закриването на галерията, бяха продадени почти всички картини и рисунки, а останалите отидоха за благотворителност в един от домовете в Лондон. След отчета, от които Макс бързо ме измъкна, тръгнах по обещание с Крис. Не говорехме през пътя, бях прекалено заета да обвинявам наивността си и да разтривам бедрата си, защото господи, умирах от болка в краката.

- Той ще бъде добре. - обади се Крис и изчака млада жена да пресече пътя. Погледнах го скришом, сигурно приличах на уплашено кученце, което го водят към стопанина му. Беше глупаво, това нещо беше напълно глупаво. Той щеше да се оправи и без мен, бях сигурна. Не вярвах положението да е чак толкова зле, че да е бълнувал и говорел името ми. Може би го е казал два пъти и то в пристъп на гняв към всичките ми думи, които признавам си, дори мен ме удариха през сърцето. Болеше ме да му казвам как не е струвал за баща, докато защитавах Калоян, но не исках той да си мисли, че семейството ми не е щастливо.
Да, щях да се радвам, ако Катя познаваше собствения си баща, но това засега беше нечувано. Невъзможно.
Беше прекалено рано, за да си позволявам да я излагам на риск. Ами ако Джулиан се появи или някой друг от сякаш хилядите му врагове? Как въобще си е позволил да се свърже отново с мен, ами уговорката на Джулиан? Дали нещата се бяха наредили вече?

- Джулиан..той дали все още държи Тервел?

Стараех се да звуча монотонна и хладна, но трепета в гласа ми подсказа страха от този човек.
Все още можех да усетя пръстите му около шията си, докато ме притискаше към стената.
Започнах да дърпам нервно кожичките около ноктите си, обръщайки мислите си към Тервел и това какво се е случило.
Не посмях дори да попитам този въпрос, а бях тръгнала да помагам.
Беше наистина абсурдно.

Чух мигачите и колата завъртя към подреден квартал с дървета в малки градинки.
Да не би тук да живееше и Тервел?

- Не се притеснявай за това. - каза и някак наивно очаквах малко повече от просто "не се притеснявай". Нямаше продължение. Беше ми ясно, че нямаше как да получа отговори от приятеля му.

- Какво се е случило с Тервел?

Чух леката въздишка на Крис, когато колата влезе в подземния паркинг на блока.
O, собствен подземен паркинг?

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now