Отровно бъдеще

Глава 17

Елена

- Това не звучи никак добрее.. - просъска Таня, седнала на леглото в хотелската стая, подпряла тялото си на лакът и хапейки палеца си по навик. Сгънах полата с която бях вчера и я прибрах в куфара вадейки черен клин и червена блуза с подгънат край и ръкави 3/4. Плановете за днес бяха да се разходим из града, като последен ден тук след представянето на галерията. Беше налудничаво как си тръгвах буквално утре. Беше подтискащо да знам, че може би това беше последния път, в който видях Тервел. Защото не зная как ще се развият нещата за натам при положение, че си изяснихме желанията. Той ме искаше обратно изцяло, аз желаех неговото присъствие в живота ми отново. За десети път в този живот. Дай боже и в следващите да бъда същата глупачка, че да не знам как да спра да го обичам като дете.
Бях разказала повечето от нещата, които се бяха случили на Таня и Макс, които лежаха върху леглата и наблюдаваха ту телефоните в ръцете си, ту мен. Нямах притеснения от Макс, затова набързо облякох клина, докато той скролваше чевръсто и лайкваше снимки във фейсбук. - Какво мислиш да правиш? - попита Таня, оставяйки телефона върху завивките и забивайки очи в мен. Бях седнала и оправях дрехите си, за да успокоя нервите си, които бавно но славно се късаха. И всичко това само от мислене.
Може би нямаше да го видя отново.
Това ли беше последния ни разговор? Така ли щяхме да се разделим? Той щеше ли да ме потърси пак? Ами Катерина? Щях ли да я запозная най-накрая с баща ѝ? Щяхме ли да преминем всички проблеми и да опитаме всичко отново? Или, не, не, аз имах вече семейство. Може би...може би той щеше да идва от време на време и да взима Катерина от нас, да я извежда напред-назад и после да я връща в точен час, давайки своя дял като родител, докато водим отделните си животи.
Беше комичнен факта, че този сценарий беше напълно невъзможен.

И на всичкото отгоре не ми беше само онова тъпо чувство покрай Тервел и заминаването ми, а и съобщението от по-рано. Той имаше среща с момиче на име Виолета, която по пътя на логиката бе отседнала тук, защото го канеше точно в хотела. Мисля, че той не разбра, че аз успях да прочета съобщението, и това, разбира се, беше добре. Но защо? Коя беше Виолета? Нова съдружничка в компаниите му? Спонсор? Или може би неговата нова страница, която се е опитвал да отвори през тези 8 години? Нямаше да го виня, та аз се бях омъжила. Но той нямаше да го направи, не би го сторил, не би започнал отначало. Не и без мен. Сам ми показа, че любовта му не е имала спирка.