Глава 7

389 28 2
                                    

- Обичаш ли я все още?
- Повече от колкото предполагаш.

Елена

Господи, клуба беше огромен. Сигурна съм, че е напълно възможно да се загубя тук и вероятно да завърша скрита в някакъв ъгъл, чакаща някой от колегите ми да се появи за да ме измъкне навън. Трябваше да си напомня да не се отделям много от тях.
Дара, Макс, Таня и аз си намерихме една свободна маса прекалено близо до мястото за танци. Беше добре, харесваше ми, можех да се разсейвам наблюдавайки хората там. Имаше момичета, по-малки от 18 години, които някак бяха вкарани тук. Личеше им по пубертетското кълчене и все още детските черти. Не се учудвам, в България работата беше същата, че и по-зле.

- Музиката е прекалено силна! - Таня опитва да надвика всички и вдига високо вежди показвайки своето удивление.

- Да, нали! - викам обратно и се задържам за кръглата малка масичка, сядайки на един от онези дълги, въртящи се столове. Скръстих крака и въздъхнах тежко, поемайки след това дълбоко от въздуха на партитата.
Белия ми гащеризон, прилепнал по горната част на тялото ми и леко разкроен в края му, беше особено удобен за носене, заразлика от обувките с висок ток, които реших да сложа. Усещах ги като шипове на крака си.

Около нас се мяркаха лилаво-бели светлени, от тавана над дансинга се пуснаха златисти конфети, че даже върху масата ни полетяха няколко шепи от тях. Всички се разсмяхме и разтърсихме леко косите си, за да махнем конфетите. Задържах една в ръката си, сгъвайки я няколкократно без причина.

- Господи, това място ми харесва! - каза Макс и всички в синхрон кимнахме с глави. Музиката, разбира се, не беше обичайната чалга, беше хубава, ритмична, имаше миксове. Харесваше ми.

- Какво ще пиете? - крещи Дара срещу нас и аз забелязвам няколко конфети в русите ѝ коси, които бяха прилежно изгладени назад с лак за коса и сложени зад ушите. Таня каза, че не се е погрижила за косата си, но кока от който падаха невинни кичури беше удивителен. Знам, че и Макс мислеше така. Таня се бе разделила с предишния си приятел преди половин година и от тогава тези двамата не спират да флиртуват. И въпреки, че нито Макс, нито Таня ми го признават, то си личи.
Радвам се искрено за тях.

- Вземете ми, каквото вие решите. - нямах си и на идея какво точно ми се пиеше. Нямаше да прекалявам, обещах си. Не можех да се напия ден след като вече ме боля главата така, сякаш са ме били с тигани.

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now