Глава 6

453 29 0
                                    

Чакаше.
Чакаше докато се появи правилния момент, докато дойде час в който да е свободен, да не го преследват двуметрови мутри и с тях пищни девойки, търсещи внимание и пари, че дори и малко внимание от тях. Каква гнусотия, мислеше си той. Преди копнееше за тази свобода, за тези момичета с късите, прилепнали рокли, високи токчета и червени червила с тъмен грим. Представяше си всеки възможен сценарии, с една, с две, с три. Да, това бе той преди.
Преди да срещне онова момиче, с късите обувки, полата на райе и бяла риза, което го заля с кафе и нацапа един от най-скъпите му костюми. Той не се ядоса, това не беше нищо за него.
"Щях да си взема друг, да го заменя"
Беше лесно, прекалено лесно.
Но след нея, след тази отрова с която тя го поля, той престана да взима нещата от живота като нещо дадено. Стараеше се да я задържи, обичаше я, искаше да гради живота си с нея. Харесваше му начина по който топлеше тялото му, беше влюбен в аромата ѝ, беше му трудно да не я гледа в очите докато ѝ показва колко я обича, докато докосваше извивките ѝ. Обичаше смеха ѝ.
И сега, докато вървеше сам по улиците на големия, тъмен и прохладен град с надвиснали облаци, той си мислеше как тези мъже от компанията му сега нямаше да разберат какво означава истинската любов.
Или не, може би щяха.
Все пак, те бяха негово старо копие.
Но той знаеше, че тя щеше да се върне. Знаеше, че той щеше да се предаде на обещанието само за да почувства красивия ѝ аромат отново около себе си.
Той знаеше, че тя все още го чака.
Познаваше момичето си по-добре от всеки друг.

Елена

- Не очаквах такова посрещане. - каза Макс и Таня, която беше точно зад мен носейки чашата си с кафе от "Costa" се съгласи. Залагам главата си на това, че е намръщила погледа си само докато гледаше едрите капки, които се биеха в земята извън летището.
Лондон, града на лошото време.
Бургас започна да ми липсва наистина много.

- В програмата за времето го пишеше. - обади се Илия зад нас докато държеше телефона си в ръце и прехвърляше нещо с бързите си пръсти. Подмести очилата си и прокара ръка през почти избръснатата си коса, поглеждайки към мен и Макс. - Плана остава. Отиваме към хотела, оставяте си багажа и след това слизаме в ресторанта долу, за да се нахраним. Трябва да обсъдим всичко до конец, Елена да донесе програмата със сегашните ни спонсори, Макс - за служителите, Таня - за отчета. Аз, Дара и Явор ще свършим останалата работа. Ясно?

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now