Отровно бъдеще

Глава 24

Тервел

- Ама аз бях помислил за това, проблема е в скапания Патрик, който дори не знае да си настрой часовника! - изнервничи Кристофър удряйки нервно по волана. Не можех да не се засмея на представлението, което се разиграваше. Е, да, това щеше да ми коства една среща по-малко с потенциален клиент, но от друга страна ми отвори време, в което щях да се срещна с Басе и да прекратя договорите на Андрей с него. Всичко бе приключило. Този период щеше да остане в миналото, където му бе и мястото. Вече имах бъдеще. Може би все още леко клатушкащо се над някаква невидима пропаст, но въжетата ги дърпаше Елена. Вярвах в миналата си годеница. Може би, в бъдещата също. Ако съдбата беше добре настроена и на моя страна, разбира се. Въпреки, че пламената Елена Романо никой не можеше да я командва, камо ли съдбата.

- Лошо ли е, че искам Елена и Калоян да се разделят?

Бях попитал Кристофър по обяд, когато тъкмо бе взел сандвичи от "Subway" за из пътя ни до Брайтън.

- Да, лошо е. - скастри ме и отръфа гладно. Погледнах го с презрение. Не исках да бъде прав, мамка му. - Ти си егоистичен задник, всеизвестно е.

Навих хартията от храната си и погледнах пресния домат, който се подаваше отвътре. Вече дори не бях гладен. Така ненавиждах Кристофър понякога. Знаех, че не бях от най-добрите християни на света, но имах мотиви. Имах цел. Цел от проклети 8 години. Никой не можеше да ме вини за това, че исках жена си и детето си обратно. Пътищата ми се изчистваха сравнително лесно за мен, защото и тя искаше същото. Но все пак, не можех да говоря вместо нея. Ако дори след като ѝ обясних цялата ситуация, тя продължи да живее с Калоян, нямах какво друго да направя, освен да седя наблизо и да взимам Катерина при мен отвреме на време.
Катерина.
Какво хубаво име само.
Може би бяхме говорили за имена на деца няколко пъти досега. Не се спирахме на никое конкретно, защото аз я спирах, преди да продължи. Тогава беше твърде рано за деца. Сега обаче се разкайвах за това, че не бях там, когато тя порасна. По думи и снимки, тя винаги е била добро и послушно дете, лъчезарно и изпълнено с въпроси, както всяко друго. Но тя бе различна, бе уникална. Защото бе моето дете. Нашето. Господи, само ако бях там..

- Продължавай да правиш всичко възможно за семейството си и чак тогава мога да те призная за послушен задник. - от никъде си се обади Крис. Хвърлих му бегъл поглед. Явно можеше и да е мил. Понякога. - Тя също го иска. Иска да оправиш кашата. И Елена също ще се опита да я оправи. Все пак, любовта е сложна тогава, когато никой не прави всичко по-лесно за другия.