Отровно бъдеще

Глава 26

Елена

Софи се засмя, когато Катерина направи рисунка на нея с тройно по голям стомах от сега и веднагически зацелува племенничката си по бузите, докато внимаваше да не сръчка корема. Бебетата ставаха все по-големи. Днес отиде на ултразвук и окончателно установиха, че са близнаци. Не спирах да подскачам от щастие за сестра си. Тя ми обясни, че е било явно нещо генетично. Може би от страна на баща ми, тъй като мама нямаше близначка. Вътрешно си отдъхнах, че не ми се падна на мен този късмет. Нищо против близнаците, но щеше да е невъзможно да ги отгледам така, както съм гледала Катерина.

- Ама то мърда! - изчурулика Катя и зарови глава в корема на сестра ми. Сърцето ми се пълнеше с радост, докато ги гледах. Никога не съм си мечтала за по-добро дете и сестра от това, което имам сега.Може би животане бе толкова сив, за колкото го мислех. Достатъчни бяха няколко блясъка от тях и всичко пак ставаше красиво.

- Те мърдат. - поправи я Софи и загали косата ѝ, докато и се усмихваше на сценката.

- Явно ще трябва да взимам за подаръци всичко по две вече. - изцъках иронично с език, отпивайки от бялото вино в чашката. Една седмица и половина без алкохол ми се бе отразила добре, но днес имаше повод. Всъщност, два повода.
Единия е, бебетата на сестра ми. Другия, липсата на Калоян около мен.
След като не му вдигах три дни и гледах да съм при сестра ми, за да не ме засече случайно в апартамента, той спря да звъни. Не знам къде се скиташе и какво правеше, но така беше по-добре. Вече не бях толкова ядосана или не се обвинявах. Всъщност, съвсем бях в хармония със себе си. С Тервел си писахме два пъти само, за да ме попита дали всичко е наред, и аз, разбира се, го уверявах, че е. Катерина бе спряла да пита за "тати Коки". Дори Софи май си бе намерила някого в социалните мрежи. Щеше да е трудно обяснението на новака в живота ѝ, че предстой да има близнета, но все пак, не всичко бе невъзможно. Живота продължаваше и раните зарастваха.

- Катя ще си дава играчките на момичетата, нали? - Софи повдигна вежди към момичето ми.

- Имам много барбита.

- О, да, определено имаш. - казах, спомняйки си за двете торби с играчки до леглото ѝ. Рядко идваха деца от класа ѝ вкъщи за игра, всъщност, тя си имаше достатъчно въображение да си създаде нов свят и сама. Или пък караше аз да заемам ролята на красивия, излъскан Кен, мургава кукла момче, влюбена в русата, блестяща Барби.