Отровно бъдеще

Глава 18

Елена

Облякох черен клин и дълга сива блуза с бяла яка, вързах косата си на кок и обух бели пухести пантофи, които бях взела от магазина на леля Ани в Бургас. Слаба и висока жена на петдесет години, с руса коса и големи очи, братовчедка на мама.
Беше мила и помагаше на Софи, когато аз бях заета с работа и семейството.
Семейство.
След разговора с Таня вече не знаех какво да си мисля. Ами ако аз наистина само използвам Калоян? И защо след толкова години студено отношение, липса от вкъщи и постоянна работа, той не се отказва от мен а аз съм готова да прекратя брака ни, само за да се върна при любовта на живота си? Беше глупаво. Глупаво и детинско.
Трябваше да поставя Катерина на първо място и да си обещая, че след като замина за България и се прибера вкъщи, ще забравя за Тервел и ще се държа с Калоян както подобава.
Корема ми ръмжеше за хапка храна, защото не бях яла от вчера сутринта. Нямах време, нямах и желание. Дните се нижеха по-бързо и от мигване и не исках да призная, че това означаваше, че времето ми покрай Тервел и решението какво, по дяволите, да правя с живота си, също течеше.

Грабнах смартфона си, взех няколко долара от портмонето си, пъхнах ги в калъфа и излязох от стаята,която не бях напускала цял ден. Мисля, че часът беше около шест следобед, колегите ми бяха излязли още преди три часа. Нямах желание да се присъединя, настроението ми беше тотал щета и просто щях да съсипя моментите. Бях им заръчала да ми вземат донъти, но вероятно или щяха да дойдат чак към десет вечерта, или въобще нямаше да ги вземат. Макс щеше да поеме цялата вина за липсващите ми донъти.

Бях решена да сляза до ресторанта и да си взема нещо, което да ме държи жива, докато се върна в Бургас. Може би кафе или джин. Бях ли готова да се напия за трети път тази седмица? Мисля, че да.
Джин звучи добре.
Преглеждах социалните мрежи, докато пътувах с асансьора към ресторанта и снимка на Калоян и Катя изскочи пред очите ми. По-рано, докато говорех с Катя тя ми сподели, че са ходили до плажа, за да играят волейбол заедно с двама приятели на Калоян и техните деца. Било е забавно и са си направили снимки, яли са маршмелол и някой е взел ягоди. Нейния ентусиазъм ме зарадва и едновременно натъжи, защото в главата ми изскочи мисълта "ами ако вместо Калоян, там беше Тервел?"
Дали той щеше да я заведе там? Тя щеше ли да се зарадва, ако ѝ бях споделила, че съм се видяла с татко ѝ? Как щеше да реагира, ако я бях попитала дали иска да се видят?
Грешно ли беше да разделям дете от баща си и обратното?
Тервел не ми е говорел много за Катя, но по погледите към телефона ми, докато дъщеря ми пращаше стикери и съобщенията вчера можех да се досетя, че не ѝ е безразлична. Вероятно не знаеше за бащинския живот абсолютно нищо, но както познавам Тервел Антонов можех да се досетя, че е бил наясно с всичко в живота на Катя. Все пак преди години ми бе следил телефона и така винаги ме откриваше. Сега беше открил къде живея. Той си имаше начини.