Отровно бъдеще

Глава 11

Елена

- Просто остави тази табела тук, стига си я разнасяла из цялата галерия.

Нервите ми бяха на предела си, когато скастрих Юли, чиято задача бе да направлява и помага с избора на хората. Това място беше сравнително голямо, навсякъде около нас бяхме закачили рисунките на децата. Бях щастлива, въпреки цялото напрежение около мен. Около всички нас.
Имаше много хора и това ме радваше, пълнеше ми сърцето. Вече бяхме продали около двайсетина рисунки, оставаше още солидно количество. Тази година децата ни се раздадоха до край и изразходиха и последната тубичка с боя. Един ден, когато те ни дойдоха на гости в сградата на компанията, се видях с Ели и Дан, които бяха близнаци. Те рисуваха красиво, страшно красиво, за деца на десет годинки. Останах изумена от тяхната сякаш дарба, и прекарах целия ден с тях, извеждайки ги до близката сладкарница и след това в офиса ми, за да им показвам задълженията на работата ми. Те настояваха, бяха толкова мили.
По-късно разбрах от Радина, една от жените в сиропиталището, че родителите им не са имали възможноста да ги отглеждат.
Точно такива моменти ме карат да се замисля колко съм способна аз да дам на моето момиче.

- Елена, викат те на номер три! - чух припряното повикване на Таня зад мен и се запътих към трети раздел. Тъй като помещението беше голямо, и по средата бяха сложени дълги, бели колони, които според погледа на Макс, изглеждали така, сякаш разделят стаята на "сектори", рано сутринта, когато пристигнахме тук, ние ги номерирахме, за да ни е по-лесно да се ориентираме с клиентите.

Токчетата ми затракаха натам и по навик пригладих бялата пола и минах с поглед през черешовата си блуза, която падаше невинно отстрани на раменете ми.
Подминах се с няколко сервитьорки, носейки със себе си поднос с напитки и се поздравих с бързо кимане а по път натам се усмихвах дружелюбно на хората около себе си.
Стараех се да не показвам колко пречупена и уморена се чувствам всъщност. Тази сутрин ми отнеха нечовешки усилия да се изправя от леглото и да покрия сенките под очите си. Изпих няколко дозина хапчета, за да вляза в час, и дори сега, корема ми пак се бунтува. Отдавах го на притеснението около целия цирк тук.
Когато пристигнах на "номер три" забелязах вече приетата вече от Макс двойка. Бях готова да се обърна и върна до касата, но той ме забеляза и с едно махване ме доведе при тях.
Усмихвах се любезно, влагах дяволски усилия да се съсредоточа и да бъда от полза.
Погледнах към двойката и заоглеждах хората отгоре-отгоре, забелязвайки очите на мъжа. Сини и също като на Тервел изпълнени с онези вълни.
Всичко ми напомняше на Тервел. Той беше на средна възраст, с вече избили бели косми и сравнително дълга брада. С жена си, късо постригана русокоска, се държаха за ръка.