Глава 25

372 34 9
                                    

Елена

Изпих кафето на екс и метнах чашата в коша под масата, записвайки в тефтера задачата за деня, която Илия продиктува. Опряла глава върху ръката си се прозрявах и продължавах да не разбирам защо тези кафета не ми действат. Второто за тази сутрин, а часът бе единадесет.
Изсъсках тихо при малката болка от прозрявката. Това сякаш бе като наказание да ми се напомня всячески за внушителното присъствие на Калоян.

- Елена, нали ще подготвиш разписките?

Погледите на всички, включително тези на Таня и Макс, бяха впити в мен с любопитство. Трябваше да се взема в ръце. Дадох си правило да не смесвам личния си живот с работата и упорито се опитвах да не поддада на желанието да напусна залата в сълзи.

- Да, разбира се.

- Хей. - Таня докосна ръката ми, докато записвах имената на някой от фондациите. - Всичко наред ли е?

- Да. - точка и запетая в тефтера ми. - Всичко е наред.

Погледнах към кифлите оставени в средата на масата и корема ми се обърна от мисълта за храна.
Нямаше шанс да изям нещо без да го върна обратно в чинията. Поне засега. Всичко се въртеше като развалена касета в съзнанието ми и, сякаш, за да ми е още по-гадно, картината от ужасяващото лице на Калоян не спираше да изскача пред очите ми, последвано от това на Катерина. Моята сладка Катерина. Вече не знаех кое бе по-добре за нея. Не знаех кое е по-добре и за двете ни. След това нищо нямаше да бъде същото, особено връзката на Катя с Калоян. Тя не бе глупава.

- Мамо, ела в моето легло. Има място. В твоята стая е студено.

Телефона ми извибрира два поредни пъти и, както ученичките в днешно време, придърпах скришом телефона към скута си.

"Елена? Обади ми се."
"Нека поговорим"

Изключих звука на устройството и го пуснах в чантата закачена върху лакътника.

Завъртях химикалката между пръстите си, подпрях глава на ръка и въздишах шумно. Тишината в кабинета не знаех дали ме успокояваше с мисълта, че съм сама и мога да изпусна най-накрая парата, или ме побъркваше, защото това уединение ми носеше време за ретроспекция на всичките ми проблеми. Първо Тервел, после Калоян. И сега Катерина бе замесена. Направих каша, мамка му, обърках нещата, и сега Калоян ме молеше да поговорим. Беше изтрезнял и знаех, че ще съжалява за това, което се случи снощи, но беше малко късно. Вчера бе толкова искрен, толкова злобен и сякаш размахваше пред очите ми целувките между мен и Тервел в онази хотелска стая.

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now