Глава 31

372 35 2
                                    

Елена

Колата спря пред малък, закрит бар, с водещи стълби към подземие. Червена неонова табела изписваше името му и осъзнах, че никога не бях чувала за него. Но все пак Тервел би трябвало да знае къде ги води. Както каза, не би ги поставил в опасност. Пък и Кристофър е с тях. Трепета от това да видя дъщеря си, жива и здрава, нарастваше с всяка изминала стъпка към стълбите. Също както страха от това да я погледна и кажа, че всичко ще бъде наред. Щеше ли?
Тервел поиска да хване ръката ми, защото виждаше по зиг-заг походката ми, че гравитацията си правеше лоша шега с мен, и след известна доза дебати относно силата ми, най-накрая се съгласих да ми е опора. Ръцете му минаха през талията и ме стиснаха леко, за да е сигурен, че няма да ме изтърве. Самия той използваше и последните си сили, за да ме държи по стълбите, но се справи отлично, без дори едно потрепване. В главата ми изскочи мил спомен от старите ни мигове в Париж, когато бе направил почти същото. Те веднага се изпариха, като че ли някой ги издуха като ненужно облаче дим, щом юмрука му зачука по черната, сякаш прекалено дебела метална врата. Над нас светеше малка лампа и едва можеше да ни поведе по пътя до тук. Вдигайки поглед към Тервел забелязах червенината под очите му, разбърканата му като голямо гнездо коса и съвсем съсипания му костюм, за който вероятно се бе изтърсил стотарки. Всичко му бе по поръчка, знаех го още от времето, в което живеехме заедно. Хубави шивачи, удобни платове. Той много настояваше и аз да взимам роклите си по неговия начин, но нищо не ми харесваше повече от това да пробвам нещо на момента.
Усета му сякаш му подсказа, че го зяпам и бързо ме стрелна с поглед. Не можех дори да разчета какво си мисли. Отвори устните си за кратко, но като че ли се отказа и със свободната си ръка мина през челото ми, махайки падналите косъмчета коса върху раната. Вече започвах да усещам парещата болка едва след като адреналина ми се изпари по пътя към колата. Замислих се, че всичко бе останало в апартамента с изключение на чантата с документи, за която Тервел се бе сетил на път към асансьора да се върне и да грабне. Аз нямах сили за това движение, затова му обясних в кой шкаф са. Сега седяха под подмишницата ми здраво стиснати и напомняйки ми за живота, който би трябвало да водим, вместо да бягаме отново.

- Когато влезем последвай Крис, той ще те заведе при Катерина. Аз ще почакам в другата стая. - продума като сякаш предварително изрицитирано, а смисъла в думите му вече стриваше част от сърцето ми. Заканих се да отговоря, но той ме спря. - Сигурно на Катя ще ѝ дойде в повече.

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now