Глава 19

371 35 11
                                    

Елена

Нито яйцата, нито бекона беше докоснат, заразлика от джина, който поръчах направо от телефона е стаята. Това щеше да отиде в сметката на екипа и вероятно щяха да забележат, че съм взимала алкохол, но в този момент дори не се замислих. Джин с лед беше поръчката ми, а ново сърце и изтрити спомени бяха другата.
Жалко беше, че положението беше така скапано. Можех да мисля, не, отдадох се на това да мисля за бъдещето си с Тервел, за това как ще го върна при детето ни и дори си представих как на Коледа седим до елхата и подреждаме подаръците. Беше красиво, докато тази жена с роклята слонова кост не се появи оставила ръка върху бедрото му и по всичко личащо, че това не беше проблем за Тервел. Това ако не беше въпросната Виолета, щях да си отрежа шибаната глава. Висока, стройна с червена коса и бели тонове на кожата, тя описваше жената достойна за подиум. Вероятно работеше изящна работа, или по-скоро беше дъщеря на мъж, който работеше изящна работа. Каква скапана курва само.
Не знам дали мислех така само, защото бях изпила вече една чаша от джина, умряла от глад, или защото не си бях пила успокойтелните и антидепресантите от няколко дни насам, защото се съобразявах, че вечно не бях трезва. Всичко ме биеше през сърцето, всеки наш спомен след катастрофата, след като се появи отново в живота ми. Съобразявах се, защото спомена как той ме бе завел при частен лекар, за да ми оправят помиите, след като бях смесила алкохол с хапчета, все още ме тресеше. Тервел се бе грижел толкова добре за мен и накрая жертва нашето бъдеще, само за да имам аз бъдеще. Без него.
Беше изтезание, колкото и да го отричах. Той бе това инатливо копеле, върху което разлях кафето си в Италия, което намразих на бившето си работно място и в което се влюбих в Париж.
Калоян не бе способен да го замени и всичката ми душа, цялото ми съществуване се тръшкаше от рев, че винаги избирах трудния път.
Божичко, мразех го.
Божичко, ненавиждах го.

Бях толкова глупава, че да му повярвам на приказките, а той през това време си е имал връзка и аз не съм си въобразявала. Каква шибаната, празноглава глупачка само.
Калоян никога не е правил такова нещо, при нас никога не е имало друга жена, или друг мъж, бяхме само аз, той и детето ми. При Тервел всичко беше различно. Защото това бе неговия свят. Нали?

Телефона ми иззвъня показвайки номера на Софи, но не вдигнах. Оставих мелодията на "Huawei" да се рее из тишината в стаята, докато седях върху разбишканото легло, с чаша в ръка и наблюдаваща стената срещу мен. Краката ми бяха измръзнали, ръцете ми едва ги чувствах а пръстите ми бяха вкочанени, като тези на мъртвец, около напитката. Бях оставила вратата на терасата широко отворена и знаех как вътрешно приканвах тъмнината навън да ми донесе малко утеха и отново надежди, които да се пропукат. Исках да се държа за нещо, като удавник за сламка, само за да не мисля за Тервел и това, че няма как да се получи. Не, не беше възможно. Бях го решила. Тези 8 години бяха твърде много, прекалено много, за да се задържим и сега. Всеки имаше нов начин на живот, аз имах дете, което да отгледам.
Халката около безимения ми пръст се беше малко разхлабила, защото напоследък не се хранех добре и вероятно бях отслабнала. Тервел и това правеше, съсипваше ме не само психически а и физически. Той е онова момче от всички филми, в което тийнейджърката се влюбваше, но любовта им беше токсична. Всеки път всичко завършваше със съсипано момиче и момче, което се чука с друга.

Отровно бъдеще Where stories live. Discover now