Отровно бъдеще

Глава 22

Елена

Ръцете ми стискаха здраво волана, докато завивах по улица 3, отговаряща за към блока. Навън вече валеше, капките от дъжда спокойно се удряха в стъклото на автомобила и в комплект с тъмнината навън и празната улица, правеше обстановката леко плашеща. Катерина бе взела телефона ми и на задните седалки се чуваше звука на едни от нейните, както тя ми казваше, ютубъри, които говореха за чаленджи и класации. Така и не я разбрах, но се радвах, че тя поне се забавлява или научава по нещичко.
Не я закачах особено. Проведохме обичайния разговор от типа, как прекара дните и тя ме пита дали съм видяла някоя известна личност там.
Видях, но доколко и в какви аспекти известна, не мога да кажа.

Сега търпеливо бе сгушена в лилавото си пухено яке, което се наложи да сваля от апартамента на Софи, защото тя го беше забравила. Радвах се искрено, че отново бях вкъщи. Тук, в моя дом. Нашия.
Този с Калоян.

Ужасявах се при мисълта какво предстои да се случи. Разговор. Този разговор, който умишлено избягвах като че ли не дни, а години наред. Честно ли беше отношението ми спрямо Калоян през цялото това време? Осъзнавах колко грешна е ситуацията и как моето желание за самосъхранение, както на мен, така и на дъщеря ми, са надделяли над това да потърся или поне изчакам Тервел. Така, Калоян излизаше като мой отдушник. Сякаш съм му изневерявала всички тези години.
Ние бяхме заедно защото така на мен ми изнасяше.

Всичките малки и големи наши моменти са били истина само защото аз продължавах да играя ролята си. Бях долна, манипулативна използвачка. Колко иронично как сама упреквах себе си. Всъщност, винаги го правех. Просто сега се усъвършенствах с това си хоби покрай всички нови приключения напоследък.

Прехвърлям скорост и въртя волана, за да влезе в едно от свободните парноместа пред входа. Очите ми набързо обходиха мъгляво колите, за да потърся тази на Калоян. Сив "Опел ". Той бе тук. И аз паркирам на една кола разстояние от неговата.
Краката ми се подкосиха а пръстите на ръцете изтръпнаха, защото можех да си представя колко беше ядосан. Ядосан, защото изключих телефона си под носа му, ядосан, защото не му позвъних на следващия ден. Ядосан, защото щеше да усети, че съм му изневерила.
Напомних си да скрия номера на Тервел от телефона си, за да не се изкушавам. Не трябваше да стъпвам на криво поне докато не изгладя нещата. Приоритет ми е спокойния и доколкото се може охолен живот на дъщеря ми. Работех и правех всичко само заради нея.