Фантом

32 Глава

Варна
Ерос Аджеров

Преди вратите на асансьора да се затворят Алиса успява да се промуши през тях. Другите явно са твърде зашеметени от тъпотията на копелето. Да се появи тук, на моя територия, явно наистина не е много умен. Съжалявам само, че пистолетът ми е заключен в спалнята, но няма проблем, мога да се справя с него и без оръжие. Това е моментът, в който ще сложа край и той повече няма да се доближи до никой от семейството ми.

Най-малко до сестра ми.

- Ерос, моля те, помисли! - Казва Алиса, когато кабината потегля надолу. Хубаво е, че етажът е само един и няма да има много време. Поглеждам я и мамка му, в очите ѝ виждам чист неподправен страх.

За мен ли се страхува или от мен? Не мога да определя, но няма да започна да задавам въпроси сега. Тя имаше шанс да ми отговори и не го направи, време е за действия. И проклет да съм, ако оставя кучия син да диша.

- Не се меси, Алиса! - Предупреждавам я и отново обръщам глава към вратите.

Асансьорът най-после спира. Само един етаж, а ми се струва като цяла вечност. Вратите се плъзгат и ми освобождават пътя към заведението ми. Пълно е, разговорите кипят наоколо примесени със смях и музика. Очите ми спират на бара, точно върху него и той също ме гледа. Адреналинът и гнева се смесват в кръвта ми. Усмихвам му се с цялата злоба и ярост на света.

Варна
Никта Аджерова

Разбира се, че има стълбище и аз хуквам към него. Чувам Ереб да вика след мен, но не се обръщам. Случвало ми се е да сънувам, че се опитвам да бягам бързо, а всъщност да се движа като на забавен кадър - точно така се чувствам в момента. Все пак продължавам да бързам надолу по стълбите, които за съжаление не ме водят право в бара, както ми се иска, а ме извеждат в страни между него и хотела в съседство. Сърцето ми препуска, докато минавам покрай масите отвън без да обръщам внимание на хората. Виждам Ерос през прозореца, насочва се към Павел, който е само на няколко крачки пред него.

Влизам в бара и съм само на една крачка от Павел, когато Ерос го хваща за тениската и засилва юмрукът си към лицето му, но той успява да го избегне. Стомахът ми се свива болезнено.

- Ерос, недей! - Чувам собственият си глас, който звучи задавено.

Всички разговори в заведението утихват. Алиса, която дори не съм забелязала преди това се опитва да застане между двамата, както бе направила по-рано с по-големия ми брат, но Ерос я изблъсква настрани. Тя залита и спира буквално върху мен. Очите ми се плъзват към Димо и нараненото му лице. Усмихва се. Не мога да повярвам!