Фантом

51 Глава

Варна
Павел Велчев

От това, което виждам в разпечатката и сравнявам с картата на града излиза, че Виктор е забравил да изключи телефона на Алиса или, че се опитва да ни заблуди. По-склонен съм да вярвам, че е второто, но не мога да съм сигурен, докато не проверя. Чакам обаче съобщението от Проданов. Видях трима от хората му, не знам колко още има, пък и те са толкова безмозъчни, че не могат да следят всички ни чак толкова професионално. Той има и други хора, които работят за него и които ще го уведомят, че съм в града, само екипът да пристигне на време. После всичко ще свърши.

Всичко ще свърши.

Искам ли да свършва? Не съм съвсем сигурен, щом значението е да оставя Никта и вероятно, повече никога да не я видя. Имам усещането, че когато Михаела Младенова разбере по какъв начин съм я изпързалял, сама ще поиска да ми види сметката. Всъщност, изобщо няма да се учудя. Колкото и да мрази задкулисните игри и тъмните сделки, които почти всеки с висок пост върти, тя също иска да изпъкне и да блесне, за да е достойна дъщеря на баща си. Може би моята присъда ще е първата истинска и ефективна такава за страната, само и само да служа за пример на останалите, които някога може да решат да променят системата или да се борят за правдата.

Хвърлям листите настрани и те се разпиляват върху леглото, на което спи зверчето. Лесно познах, че това е нейната спалня – първо не ми прилича на стая, която Ерос би обитавал и второ ароматът ѝ е на всякъде. Така ми се щеше да тръгне след мен, да ме гледа повече в очите докато говоря, да ме прегърне, но мамка му, признавам, че си имаме по-важни грижи на главата. Знам, че те двете с Алиса са приятелки, пък и кой не би бил приятел с нея, може би само русата харпия Ирида. Момичето наистина си го бива в устата, повече дори от близнакът ѝ.

Отивам до банята уж, за да премия ръцете си, но щом се заглеждам в огледалото изведнъж отчаянието буквално ме смазва – нещо напълно нетипично за мен. Като че ли собственото ми отражение ми се подиграва от стената и ме гледа толкова надменно, че ми се иска да го направя на парчета. Алиса е някъде с онова проклето копеле, изиграх единственият съдия, който ми хвана вяра, затънал съм до гуша в лайна, а мамка му, мога да мисля само, че едва ли ще видя Никта повече. Пускам студената вода, навеждам се към мивката и започвам да мокря лицето си.

Това, което ме влудява са представите превземащи ума ми – представите как си намира друг мъж, как се омъжва, забременява и ражда неговите деца. И мамка му, мразя го! Знам, че все още не го е срещнала, че тя няма никаква представа, какво смятам да направя и пак полудявам от ревност и гняв.