Фантом

55 Глава

Варна
Алиса Асенова

Когато Виктор опира пистолета до главата ми се съмнявам, че ще стреля. Това е ход породен от отчаянието му, но после щом притиска дулото по-силно към черепа ми, а Проданов продължава да го гледа с раздразнение, че му губи времето – животът ми буквално минава на лента пред очите. Започвам да си мисля, че можеше нещата да не са такива, да свършат по друг начин, на друго по-приятно място. Можеше да съм по-добра дъщеря, да се грижа повече за родителите си, да ходя по-често при майка ми, да избера някаква друга професия и най-вече, да обичам Ерос повече. Има още толкова много неща, които мога да му кажа, толкова много да дам от себе си... Надявам се един ден да ме забрави и да продължи напред, защото той заслужава щастие.

Изведнъж дулото ме освобождава, а пистолета се насочва напред. Това е моментът, в който осъзнавам, че не аз ще изгубя животът си.

Оглушителният изстрел кара ушите ми да писнат, толкова силно, че чак да залитна. И тогава Павел отстъпва с крачка, а тениската му се обагря с червено в областта на дясното му рамо. Цялото ми същество се сковава, кръвта спира да циркулира из тялото ми. Всички освен мен и Виктор са приклекнали, а командосите насочват пушките си в наша посока, но не правят нищо. Ерос ме гледа шокиран.

Втори изстрел.

Следващото червено петно се появява почти веднага на коремът му. Цветът от лицето му се оцежда и той се строполява на бетонния под.

Настава суматоха, някой крещи нещо, но ушите ми пищят прекалено силно, за да разбера. В халето нахлуват още униформени хора, заедно с двама цивилни – мъж и жена. Проданов изглежда искрено изненадан, а Виктор се възползва от това и ме пуска. Успявам да видя русата коса на цивилната жена, която явно крещи нещо, а после прикляка.

Трети изстрел.

Очите ми спират върху Ерос, който държи пистолета на един от охранителите на Виктор. Мисля, че се казваше Кузей или Кадир... Стисвам очи, за да прогоня тъпата мисъл, защото няма никакво значение. Обръщам се, за да видя Виктор, който лежи на пода зад мен, а един глас в главата ми крещи.

„Свърши се, мъртъв е! Ерос го уби!"