Фантом

49 Глава

Шумен
Ерос Аджеров

Павел намаля скоростта все повече и повече, докато в един момент колата спира да се движи напълно, заради някакви ремонтни дейности. Отваря прозореца и пали цигара, но не му обръщам внимание. Не ми пука, дори да започне да си инжектира хероин пред мен. Единственото, което искам е да стигна по-бързо до Варна, а вместо това сме заседнали за трети път, някъде около Шумен.

Мамка му, трябва да се прибера, трябва да се движим! И какво ще направя после? Къде ще я търся? Опирам лакът на вратата и отпускам глава на ръката си. Затварям очи, а в мрака зад спуснатите ми клепачи се появява лицето на Алиса. Ако нещо се случи с нея...

Мамка му, няма да му се размине! Ще убия копелето Илиев! Ще го убия! Буквално, преносно и изобщо във всеки един известен смисъл.

Никога, дори след като се събудих от проклетата кома не съм бил толкова решен, да го направя, колкото и да мразех Павел тогава, но сега... Сега е друго и колкото повече го мисля, толкова по-кристално ясно ми става. Виктор Илиев посегна на моето, сложи ръка върху моята жена, тази, която обичам повече от всеки друг, включително и самият себе си. И няма да му го простя. Той е шибан ходещ труп, просто още не го знае.

Последното, което ще направя е да се чувствам безсилен или да се отчайвам. Единствено гневът ми остава, той ще ме подхранва и ще го накарам да страда.

Забелязвам, че Велчев ме гледа, очаквам да изтърси нещо, с което обикновено би ме вбесил, само че той не го прави и честно казано малко ме разочарова. Откакто тръгнахме от Варна, до този момент мнението ми за него претърпя сериозна промяна, но никога не бих го признал на глас. Сега, когато знам за сделката му с Проданов и опита му да отърве баща ми, уважението ми към него нарасна главоломно, а мнението ми се обърна на сто и осемдесет градуса. Знам, че прави всичко само заради сестра ми и факта, че е готов да изгние в някой затвор заради нея... Благодарен съм му. Другото, което знам е, че той държи на Алиса по някакъв негов си начин, но е истина и той ще е този, който ще ме отведе при онова скапано и извратено копеле. Проточвам шия и се опитвам да видя какво става отпред, но е безполезно - има твърде много коли.

- Още колко ще стоим тук?! - Питам нервно.

- Той няма да ѝ направи нищо, докато не му занесем документите. - Отговаря Павел твърде спокойно. Обръщам се към него.