Фантом

50 Глава

София
Петър Проданов

С един куршум ще имам два заека. Обикновено бих казал, че това е невъзможно, но когато единият заек на крака дойде при теб и сам ти предложи главата си е друга работа. Всъщност не аз, а Фантома ще свърши работата, а накрая аз ще съм победителят. Нищо друго не е важно. Идва ми да се налея питие, за да отпразнувам победа.

- Пешо, готов ли си? - Жена ми влиза в спалнята ни и ме поглежда намръщено. - Защо се бавиш толкова? Майка ни чака!

- Знаеш ли колко ми се ходи у майка ти? - Питам я на свой ред.

- Много ми е интересно, така ли се държиш с Красимира? - Започва да се заяжда, а аз правя физиономия на досада. - Тогава ми отговори, защо те търси през почивните ти дни?

Веднага се надигам от люлеещия стол и я оглеждам внимателно. Толкова години не се научи, че щом Красимира ме търси, значи е нещо много, много спешно и важно. Мозъкът ми започва да работи и да прави предположения за какво е било, в същото време се ядосвам, че тя не ме извикала веднага. Да ревнува след толкова години брак е меко казано неоснователно и неприемливо. Вярно е, имаше времена, когато тя не ми беше достатъчна и сега не е, но вече съм се примирил, че остаряваме заедно.

- Глупачка! - Изправям се пред нея. - На какъв език да ти кажа, че когато ме търсят от работа трябва да ме свързваш винаги?!

- Не ми говори така, Петре! Аз не съм някоя от подчинените ти. - Стискам зъби, защото в противен случай ще я ударя.

Грабвам мобилния си и изхвърчам от стаята, за да се обадя на Красимира, но точно преди да я набера получавам съобщение от номера, чрез който Фантома за последно се свърза с мен. Пише, че моментът е настъпил и трябва да сформирам екипа за който говорихме. Гневът ми вече намалява и почти удря нулата, а усмивката ми става все по-широка. Не очаквах, че ще действа толкова бързо. Нещата се подреждат дори по-добре от очакваното - ареста на Виктор Илиев и разбиването на канал за трафик на хора, виновният за убийството на политика Стамат Пачаманов, Павел Велчев и прекъсването на всякакви следи и връзки на моето участие във всичко това. Аз ще бъда просто директорът вземащ и вършещ работата си присърце. В това си настроение дори ще се зарадвам да видя онази стара вещица - тъща ми. Показвам се на вратата на спалнята и се усмихвам.

- Хайде, майка ти ни чака!

Варна
Никта Аджерова