Фантом

42 Глава

София
Михаил Витанов

- Господин Витанов, бихте ли се погрижил да получа докладите от СРС-тата по случая Кадиев? – Вдигам поглед от монитора и очите ми спират право върху тези на Директора.

- Разбира се, шефе! – Отвръщам безгрижно и веднага вдигам слушалката на вътрешния телефон.

- Очаквам ги в кабинета си до десет минути! – Нарежда строго и продължава по пътя си.

Почти смешно е, че Проданов иска информация по случай, който изобщо не се отнася до настоящото му положение, но пък той все още не е усетил пожара под краката си. Няма никаква представа за разследването на Михаела, а нямам търпение това да се случи. Тогава ще стоя на първият ред с пуканки и кола в ръцете и ще гледам как танцува ръченица.

- Слушам? – Гласът в слушалката ме връща към настоящето и си напомням, че трябва да се фокусирам.

- Трябва ми всичко по случая Кадиев, веднага. – Почти въздъхвам.

- Трябва ти? – Почти се смее отворкото от другата страна на линията.

- Витанов Михаил и да, трябва ми! Ако ли не се качи да обясниш на Директора! – Трясвам слушалката и се изправям от стола си.

Писнало ми е от подобни задници, които се вземат прекалено сериозно, докато не се намеси името Проданов или скапаната му длъжност, която той използва като някаква величава титла. Наистина се надявам не само да бъде детрониран от шибаният си трон, ами и да му дадат да се разбере. Обикновено не съм вярващ в правосъдната ни система, особено когато става дума за хора на подобни постове, но този път вярвам в Михаела и нейният хъс да промени нещата.

- Пф! – Въздухът излиза като въздишка от устата ми.

Тя няма силата да направи всичко сама, но мамка му, аз съм твърдо с нея, Велчев също, а съм сигурен, че можем да срещнем и още като нас – бунтовници. Не само на нас ни е писнало от грешките и неработещата система. Отпивам глътка от кафето си, а очите ми спират върху долния десен ъгъл на монитора. Все още е рано, но Фантома трябва вече да пътува насам. Усмихвам се, когато бавно премествам очи в посока на кабинета на Проданов.

„Подготви се, копеле!" – си мисля доволен и точно на време принтера започва да печата документите, които поисках. Събирам ги в папка, за да ги занеса, а в главата ми се блъскат все същите въпроси, които ме тормозят откакто започнах да следя проклетото копеле, а именно къде по дяволите е скрил онази скапана папка. Мама му стара, трудно е, когато се опитваш само с глава да пробиеш бетонна стена с укрепления. Вземам и последният лист и го пъхам в новата папка, която държа в ръката си, а после тръгвам към кабинета на шефа.