Фантом

47 Глава

Варна
Никта Аджерова

- Ники, моля те престани да крачиш, изнервяш ме! - Спирам рязко и се обръщам към Ереб. Облегнал е длани върху масата и гледа навсякъде другаде, но не и към мен. - Ще измислим нещо, но трябва да запазим самообладание. - Обяснява ми.

Как да спра да крачка, след като самата аз съм изнервена максимално и не мога да си намеря място? И за какво самообладание ми говори той? Алиса я няма от сутринта, а аз нямам никаква връзка нито с Ерос, нито с Павел и не мога да ги предупредя. Господи, Боже мой, не искам да си представям какво ще се случи щом Ерос разбере, че я няма. Той ще полудее, ще откачи, а аз ще полудея преди това, защото съм сигурна, че Виктор Илиев има пръст в това. Сигурна съм, сигурна!

Той я е отвлякъл и нямам никаква представа къде може да я е скрил. Въздъхвам тежко проверявам стаята, сякаш е възможно Алиса да се е скрила някъде тук. Ереб все още се е привел над масата и гледа нещо по повърхността ѝ, Дана е облегнала глава на ръката си, а очите ѝ блуждаят из пространството, сестра ми е скръстила ръце пред гърдите си гледайки нощта през прозореца, докато Алекс си седи облегнат на касата на вратата, сякаш ще се наложи да спре някой да излезе. Всички ги свързва едно, а именно безнадеждността изписана по лицата им. И аз ли изглеждам така?

- Какво, какво ще измислим, той я е отвлякъл. - Казвам на ръба на разума си.

- Не сме сигурни в това. Може да е решила, пак да си тръгне. - Предполага Ира, а аз изпръхтявам.

- Не е! Проверих стаята ѝ, всичко си е там, а и дори да си отиде, няма да е преди Ерос да се върне. - Казвам напълно сигурна в това. - Тя е с Виктор Илиев.

- Имам един приятел в полицията. - Александър ме гледа с толкова съжаление, че ми иде да го шамаросам. Може нервите ми да са разклатени, но аз съм добре, жива и здрава и нямам нужда нито от съжалението, нито от съчувствието му.

- Какво като се обадим в полицията? - Пита го сестра ми.

- Не на полицията, само на Иван. Може да поиска справка и да видим поне къде е била, докато телефонът ѝ е бил включен. - Свива рамене.

- Гледаш твърде много филми, Алекс. - Въздъхва брат ми.

- Може би, ако се обадим на татко? - Предлагам в собственото си отчаяние, а Ирида поклаща глава.

- Какво може да направи татко? - Пита, но за нея отговорът е напълно очевиден.

- Ти какво, да не би да си някоя черна станция? - Тросвам ѝ се.