Фантом

56 Глава

Варна
Михаил Витанов

Щом чуваме първият изстрел веднага щурмуваме халето. Точно тога чувам и втория. Мама му шибана, стара надявам се Велчев да ги е очистил всичките – и Илиев, и Проданов. Обаче ченето ми ще се откачи, когато виждам, че единственият който има огнестрелни рани по себе си и лежи във собствената си кръв е именно той.

- Мамка му! – Започвам да проклинам.

- Никой да не мърда! – Крещи Михаела до мен.

Копелето Проданов се обръща към нас, а очите му се разширяват, щом ме вижда. Ако Велчев не лежеше в локва кръв със сигурност щях да му се усмихва или поне да му покаже среден пръст. Вместо това обаче, бързам да стигна до шибаният идиот, който поне веднъж в живота си не можа да изчака малко и да направи нещата така, че да не е на мушка. Хвърлям се на пода и проверявам пулса му, все още има такъв. Леко си отдъхвам, но точно тогава Ерос Аджеров, който е само на половин крачка, подобно на мен преди секунда се хвърля напред, взема оръжието паднало на пода от един от охранителите на Илиев, насочва го и стреля. Виждам как Илиев се сгромолясва на мокрия бетон. Ерос се изправя и хуква към Алиса. Отново слагам пръстите си на врата на Велчев и вдигам глава, за да потърся Михаела.

- Младенова, трябва ни линейка! – Изкрещявам и привличам вниманието ѝ.

Тя прави знак на един от полицаите с нас, вади телефонът си и докато набира тръгва към мен.

- Дръж се тъпо копеле! – Казвам с разтреперан глас и надигам тениската му, за да проверя какво е положението, сякаш някога това ме е интересувало.

- Ранен с огнестрелно оръжие... - чувам Михаела да казва, но се съсредоточавам в Павел.

- Само да си посмял да умреш! – Продължавам да нареждам, сякаш това би помогнало.

- Изпращат линейка! – Казва ми Миша и прикляка до мен, но в същият момент телефонът ѝ отново звъни. Тя ме поглежда и вдига без да отмества очи. – Да? Всичко ли е там? Да. Добре.

- Какво? – Питам докато се опитвам да притискам раната на корема на Павел. Шибаната кръв не просто не спира, а сякаш извира от там.

- Плъха е отворил сейфа. Проданов е мой. – Тя сваля сакото си, свива го на топка и го поставя върху раната, като ме кара да дръпна ръцете си. – Какво? Виждала съм го по филмите... - казва след като вижда начина по който я гледам.

Алиса и Ерос също идват при нас и коленичат, забелязвам, че коленете и на двамата са в локвата с кръв, която е изтекла от Велчев. Алиса ме поглежда, но не казва нищо.

- Не можеш да умреш сега, шибан идиот такъв, не и когато си свободен! – Моля го за последно.