Фантом

54 Глава

Варна
Ерос Аджеров

Чистачките едва смогват, за да почистят водата от предното стъкло, а трафикът си е все толкова кошмарен. Едва успявам да карам след Павел. Знам, че колите между нас са в мой плюс, но в този дъжд ми е ужасно трудно да го следя. Имам чувството, че обикаля безцелно или поне не виждам никаква логика в тъпите му маневри, но пък се радвам, че взе моята набиваща се на очи кола, която ще сменя веднага щом този цирк приключи. Само веднъж да прибера Алиса у дома, това е единственото нещо, което ме интересува. После, после ще мисля за останалото мамка му, после.

Оставам неприятно изненадан, когато Павел навлиза в южната промишлена зона. По това време хората напускат работните си места, по дяволите! Инстинктивно докосвам оръжието си, което вече не ми се струва чак толкова студено и тежко. Истината е, че в един момент свикваш и спираш да го забелязваш, а благодарение на Павел и това, че стреля по мен, вече знам и как да го използвам. Никога не съм стрелял по нещо различно от мишена, но сега няма да се поколебая да го направя, ако се наложи. Искам онова копеле мъртво!

Велчев свива по една от улиците и спира. Сърцето ми буквално гърми и то толкова силно, че виждам колко ускорен е пулсът ми през кожата. Той излиза от колата, а дъжда сякаш не му прави особено впечатление. Истинска изненада е, когато вместо да продължи напред, той се обръща и тръгва към мен. Зъбите ми се стисват, а очите затварят. Естествено, че ме е забелязал, мамка му! Поемам си дълбоко дъх докато минава от другата страна на колата и почуква на прозореца преди да отвори и да заеме празната седалка до мен.

Варна
Павел Велчев

- Шибан идиот! – Изкрещявам в празната кола, когато го забелязвам на няколко коли разстояние от мен. – Не можа да си седнеш на скапания задник!

Макар и в последните дни да започнах да разбирам малко по-добре това копеле Ерос, не пречи сега да ме вбеси до степен, в която отново ще дръпна спусъка без да се замисля. Така и така съм се запътил към ада, нищо не ми пречи да оставя Алиса вдовица, още преди да ѝ е надянал пръстена. Мамка му, поне ще я освободя от най-голямата грешка в живота ѝ. Кой знае, може един ден да ми благодари.

Обикалям известно време из града, но трафикът и тесните улици изобщо не са в мой плюс. Наистина, ще убия това копеленце! Поглеждам към часовника, нямам повече време за губене. Подкарвам към мястото, което Илиев ми посочи. Малко преди да навляза в промишлената зона телефонът ми вибрира. Въздъхвам, когато виждам, че е Никта и плъзвам пръста си нагоре, за да отговоря.