Фантом

44 Глава

София
Ерос Аджеров

Ако не знаех къде отивам, едва ли щях да предположа, че това е офис за коли под наем. Магазинът за мотоциклети и аксесоари в съседство има много по-голяма табела, но това няма никакво значение.

Велчев избира една кола, от тези които са паркирани отпред и мамка му, толкова е стара и невзрачна, че ми идва да започна да се смея със задника си. Е, няма никакво значение, нали той ще си я кара, аз нямам никакво намерение да оставям колата си, където и да било.

- Аджеров! – Подвиква ми, когато излиза от скътания офис и ми подхвърля нещо, което се оказва ключ.

- Защо ми е? – Питам правейки се на глупав.

- Защото с това, – посочва колата ми – дори хората които не са чували името ти, ще знаят, че си в града.

- Къде ще я оставим, тук ли? – Питам раздразнен.

- Не. – Тръгва към колата ми без да каже нищо повече.

- Ами?!

- Карай след мен! – Подвиква без да се обръща.

Качвам се в скапаната малка и тясна кола и подкарвам след Павел, като му се заканвам толкова, че в главата ми има един непрекъснат поток от обиди, ругатни и обещания с летален край. Копелето се самоназначи за шеф и убийството му ми се струва като най-милосърдния начин да го избавя от проблемите. Всъщност заслужава бавна, тежка и мъчителна смърт.

Около петнадесет минути по-късно той спира пред някаква постройка и излиза от колата, като ми прави знак да го изчакам. Прочитам огромната табела над скапаната постройка, в която се шмугва „Сдружение ТОПЛИВО-строителни материали" и с още по-ситни букви „Гара Пионер". Нямам никаква представа какво ще прави там, нито защо спираме, но и нямам време да изляза от колата, за да го последвам, защото той излиза секунди по-късно. Отново ми прави знак, този път да го последвам, качва се в колата и сече пътя на автомобила зад него, като го оставя между нас.

Стискам зъби и продължавам да го псувам безмълвно. Мислите ми са съсредоточени в собствената ми кола и копелето, което е зад волана ѝ, а дразненето става почти непоносимо, когато през ума ми минава предположението, че сигурно пуши вътре. Обаче не му е за първи път, нали? Правил го е докато се е виждал тайно с Алиса. Подигравал ми се е и се е надявал да разбера, че тя се вижда с него зад гърба ми. Ядът ми се разраства и достига нови висини щом нейното име се смесва с неговото. Може би, ако чуя гласа ѝ ще се успокоя. Докосвам джобовете си търсейки смартфона си, но не го откривам.