Фантом

41 Глава

Варна
Павел Велчев

На няколко метра от вратата съм - скрит така, че да не ме засече охраната, когато я виждам да излиза на улицата. Ченето ми увисва до пръста и със сигурност оставя трева между зъбите. Облякла е червена рокля, която прилепва толкова добре по нея, че подчертава всяка извивка прекалено добре. Ако не излиза от къщата на родителите си, със сигурност ще извадя оръжието си и ще убия някого, защото това не ми се струва като тоалет за вечеря със семейството. Но пък какво знам аз? Моите родители починаха толкова отдавна, че почти не помня какви са били семейните вечери.

Никта спира по средата на улицата и вади телефона си от малката чантичка. Когато навежда глава към дисплея, косата ѝ пада така, че вече не да не виждам лицето ѝ. Само миг по-късно моят телефон вибрира и аз се усмихвам доволен. Цъкам няколко пъти с език и успявам да привлека вниманието ѝ. Тя тръгва бавно към мен. Главата ѝ се килва настрани, а усмивката се разлива широка по лицето ѝ.

- От кога си тук? – Пита на около метър от мен.

- Точно дойдох. – Прави още една крачка и вече мога да усетя аромата, който се носи от нея.

- Летя ли? – Веждите ѝ се повдигат, а очите ѝ обикалят около мен.

- Такси.

Вече пред мен, тя вдига ръка към лицето ми и го докосва толкова нежно, сякаш иначе би могла да го счупи. Знам, че се тревожи заради синините, но истината е, че съм преживявал доста по-страшни и болезнени неща. Щом решава да свали ръка я хващам за китката и я дръпвам към себе си. Ръцете ми я обвиват, докато нейните се сключват на врата ми и отърква носа си там. От гърлото ми се изтръгва страна смес между стон и ръмжане, но удоволствието, което ме кара да изпитвам зверчето, е несравнимо с нищо познато и земно.

- Имам предложение, - казва все още притисната до мен, а топлият ѝ дъх гъделичка кожата ми.

- Целия съм в слух! – Поставям малка целувка върху челото ѝ. Не мога да се сдържам, искам да я целувам постоянно, поне докато мога.

- Искаш ли тази вечер, изобщо тази нощ, да я изкараме без да говорим за семейството ми, работата ти или каквото и да било, друго неприятно нещо? – Правя крачка назад, за да я погледна. Вече е сериозно.

- Искаше ми се да разбера какво е казал баща ти, но мисля, че мога да почакам.

- Ерос ще ти каже утре. – Свежда глава, но аз слагам пръсти на брадичката ѝ и я повдигам.