Recovery

Част 15

Очаквах да видя учудената физиономия на Сю , но вместо това кривата физиономия на Сам бе фокусирана върху мен. Може би бях малко разочарована , че Сю не се оказа до Лиам. Чакай какво разочарование те гони ...какви са тези глупости ?! Бела ти чуваш ли се какво говориш.... та ти си полудяла покрай Сам. Избий си това от главата и вземи се махни от ринга ,че те чакат доста тъпи хора на който трябва да им се обяснява бавно и малоумно. Продължих да развързвам ръкавиците и същевременно се насочих към негово височество господин Коуел. За мое нещастие отново разстоянието между тях и мен бе нечовешки късо. Отзовах се толкова бързо пред Сам , че времето в което трябваше да се вкарам в психическа форма не ми стигна.

-Изрично ти писах да ми се обадиш когато се събудиш. Помислих си , че нещо ти се е случило. - не му отне много време за да се вкара в ролята на живота си....ролята на мой баща...леле колко извратено звучи в главата ми. Сама се погнусих от собствените си мисли , от собственото си положение , дори от собственият си живот.

-Де да имах този късмет. - започва тотално да ми писва . Имам чувството , че Сам нарочно ме следи.

-Какво правиш тук ? - а аз си мислех , че няма да ме пита това.

-Случайно играя монополи с Том. - този човечец има нужда от от преглед.

-Не ми говори така Бела . Какво правиш в този боксов клуб ? - аз ли да го закарам на лекар или ходещите чекове ще го направят.

-Какво толкова те интересува ? - изражението му моментално се промени , но не можех да разчета емоцията която бе изписана по лицето му. Да не ми да страда от запек ? .. Това същество винаги е мразело да отговарям на въпросите му с въпрос.

-Все пак съм ти баща. - и това негово изказване може да спечели награда за виц на годината...по точно виц на века.

-Не се престаравай . Сети се , че съществувам чак след 10 години. - бях забравила за Лиам , който стоеше спокойно и отново не показваше пристрастие към някоя от страните.

-Отново започваш тази тема . Не искам да се караме пред хората. - до края на моя или по скоро до като не уморя собственоръчно Сам , или докато не го вкарам в психиатрия , няма да спра да му го натяквам.

-Колко трогателно , че мислиш за репутацията си.

-Бела стига . - спокойният глас на Лиам се намеси в поредният спор. А по изражението на Сам усещах как нервите му бяха опънати до краен предел.