-Здравей ! – за първи път гласа му бе весел , за първи път го виждах тази негова страна.
-На какво дължа посещението ти ? – не бях в настроение да говоря с него точно сега.
-Исках да те видя. – в далечината се чу шум от затварянето на нечия врата.
-Ето видя ме , сега можеш да се прибереш в стаята си. – звукът от приближаващи стъпки накара и двама ни да се обърнем надясно.
-Някой идва ! – завъртях очи от тъпия му коментар.
-Така ли ? Аз пък си помислих , че ти се прибираш в стаята си. – след изказването ми чертите на лицето му се промениха моментално.
-Бела ти ли си ? – гласът на Сам се разнесе из пустия коридор. След като разбрахме , на кого принадлежат стъпките със Сю се спогледахме.
-Прибирай се в стаята си . – не исках Сам да ме види със Сю.
-Но , тя е прекалено далече. – точно това ли измисли „умната" ти глава.
-Тя е точно срещу м...- той дори не изчака да довърша изречението си и просто влетя в стаята ми. Преди и аз да последвам действието на Стайлс се огледах , виждайки приближаващата фигура на Сам. Тихо затворих вратата и се насочих във вътрешността на стаята си , но не след дълго на вратата се почука. По дяволите!
-Не ми казвай , че ще отвориш ? - Стайлс се опитваше да звучи колкото се може по – тихо.
-Проблем ли има ? – дълбока въздишка се изтръгна от устата ми.
-Да , особено ако ме види. – ако Сам види Сю , живота ми ще се скъси с няколко години.
-Не е мой проблем ! – о , кого залъгвам МОЙ ПРОБЛЕМ Е!
-Проблема е взаимен.
-Стой тук ! Аз ще се оправя. – завъртях се на пръсти , насочвайки се към вратата , но преди да отворя разроших косата си все едно , току – що Сам ме е събудил.
-Бела спиш ли ? – още с отварянето на вратата се започна и с въпросите.
-Случайно да ! – опитвах се да звуча колко се може по – убедителна.
-Чух някой да говори в коридора. – за човек на възраст има остър слух.
-Явно , ти се е причуло. – дано се върже...
-Сигурно ! Тогава лека н..- не го изчаках да довърши изречението си и затръшнах вратата пред лицето му. Насочих се към вътрешността на стаята , забелязвайки как Стайлс си играеше на телефона. Минах покрай бюрото си ,включвайки малката лампа. Действието ми си навлече вниманието му. Спокойно се настаних на въртящия стол , така че да бъда срещу Сю.
![](https://img.wattpad.com/cover/29226025-288-k45476.jpg)
YOU ARE READING
Recovery
FanfictionНе вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от...