Recovery

Част 37

Да позволя на Стайлс да завърже очите ми , бе поредното лошо решение , което някога съм, правила. Не знам как и защо реших да му се доверя.

-Да не би току – що да се качихме в асансьор ? – страхотна изненада Стайлс , че ще ме върнеш в сградата от която излязохме преди повече от час.

-Да ! – благодарение на плътната черна превръзка върху очите си , не можех да видя тъпата му усмивка , затова че ме изигра по този начин.

-Значи отново се връщаме в Syco ? – дано да греша.

-Не ! – ако това „НЕ!" се окаже „ДА!" след свалянето на превръзката , тежко му.

-Къде сме тогава ? – лек опит да се опитам да разбера къде ме води.

-Винаги ли задаваш толкова много въпроси ?- колко умно от негова страна да използва собственият ми въпрос .

-Нормално та аз не виждам нищо .

-Просто ми се довери. – гласът му бе сериозен. И като по команда звукът от отварящата се врата на асансьора , прекрати поредния неудобен момент . Поне за мен.

-Хвани се за мен . – отчаяно потърсих ръката му , така че в следващия момент пръстите ни се преплетоха. Тялото ми отново потрепна при допира ни , а мозъкът ми бе зает да осмисли факта , че ръцете ни перфектно се допълваха.

-Пристигнахме ! – дрезгавия му секси глас ме изкара от мислите ми. Бела днес не си на себе си.. Кога си била !?

Преди да се усетя черният плат го нямаше , но на очите ми им бяха нужни няколко секунди , за да свикнат със светлината. Това което видях механично ме накара да отстъпя няколко крачки назад. Тялото ми започна да трепери , а мозъкът ми спря да функционира правилно. Дишането ми се учести , което моментално забърза пулсът ми . Сякаш въздухът не ми стигаше , въпреки че се намирахме на открито. Пристъпът ми на паника се заформи прекалено бързо . Хари моментално застана пред мен , така че очите ни да се засекат.

-Бела добре ли ? Разбира се , че не си добре. – той изглеждаше и звучеше доста разтревожен. Ръцете му се настаниха върху долната ми челюст , разтривайки я. Поредният му неуспешен опит да ме успокой.

-Ще може ли да си махнеш ръцете от лицето ми? – точно сега не ми беше до неговите изблици на нежност. Въпреки ,че махна топлите си длани , той побърза да възстанови допира си с мен. Постави ръцете си на ханша ми , придърпвайки ме към него. Без да се замисля Стайлс обгърна тялото ми с ръцете си , ограничавайки действията ми. И пак не ми беше до прегръдки..